× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
» Отсъствия
Yesterday at 9:58 pm by Alexandra Doxas

» You can't fight fire with fire.
Yesterday at 2:41 pm by nymeria.

» Връщане на герой
Вто Яну 15, 2019 8:17 pm by ansya stark;

» Zandar Stark | Chief strategist and commander of the army of Winterfell| fc: Luke Evans | TAKEN.
Пон Яну 14, 2019 10:36 pm by ansya stark;

» Запазване на лик.
Пон Яну 14, 2019 3:16 pm by Narcissa.

» Pick your poison.
Пон Яну 14, 2019 2:06 pm by Elia Sand.

» Doros Qo | King of Summer Islands | fc: Jonathan Rhys Meyers | FREE.
Нед Яну 13, 2019 12:48 pm by ansya stark;

» veneno de serpiente.
Чет Яну 10, 2019 11:52 pm by the serpent.

» when the snow falls and the wind blows the lone wolf dies but the pack survives.
Чет Яну 10, 2019 8:56 pm by ansya stark;

» Some legends are told. Some turn to dust or to gold.
Чет Яну 10, 2019 4:08 pm by reyna targaryen.

» Съобщения.
Чет Яну 10, 2019 1:02 pm by ansya stark;

» ❄❄❄ ❅ ❄❄❄
Чет Яну 10, 2019 3:37 am by Ivyra Stark

× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 47, на Вто Дек 04, 2018 9:29 pm

They said pick your poison & so I chose you.

Go down

They said pick your poison & so I chose you.

Писане by brandon sand. on Вто Яну 08, 2019 8:53 pm


Сила от стъкло.
Любов от хартия.
Режат дълбоко, безмилостно, оставят грозните си отпечатъци по кожата ми; белязват я, сякаш рисуват шедьовър на болката, а аз съм умореното платно, въздишащо след всеки нанесен щрих, горделиво понасящо грубия натиск, но отказващо да се пречупи под него.
Сърцето ми е слабо. Разпада се частица по частица, сгърчено от липсата на нейната любов, но продължаващо да шепти дрезгаво името й в агонията си. Умолява за милост, стене, задушено от жестоката прегръдка и сковано от нейната смразяваща хлад. В очите ми бушуват бури, а копнежа ми по нея са бурните вълни, разбиващи се в скалите на нейната безразличност. По мокрите пясъци на брега остават само думите, измити твърде бързо от коварните води и никога достигнали до нея. Погълнатите от океана копнежи за опияняващата й близост. Нещо, което никога не съм имал. Не и истински. Бе ми отнето още преди нашата приказка трагедия да е започнала, опръскана с отрова, намерила начин да ме обвърже с нещастието завинаги. Съюз на тъга. С аромат на измама. С горчивия вкус на фалш и омраза. И с ангелското й лице, изкарващо на показ Дяволът в мен. Понякога все още си мисля, че лудостта ми не си е отишла напълно. Че се е напоила в основите на счупеното ми съзнание и продължава да търси пролуки, за да си пробие път към още по-счупеното ми сърце.
Луд съм в основата на съществуването си.
Дълбоко в мен има нещо сбъркано. Хаотичната мрежа на нервите ми е прекъсната някъде, а нишката на здравия ми разум е увиснала в прокълнати надежди и сляпа вяра. Наричан съм герой, но не искам да бъда. Поне вече не. Съдбата на героите е винаги трагична. Краят не е посипан с листа от рози, а единствено от аления нюанс на пролята кръв. И не ме очакват нежните й ръце, а ледените пипала на безкрайния мрак и тъмнина, бореща се да се наслои в душата ми; да се разтвори като наркотик и да ме подчини на себе си, да ме превърне в поредната си зависима жертва.
Луд съм в любовта си.
И съм болен от ревност.
Понякога оставям бурите в мен да утихнат и погледът ми се прояснява. Виждам я съвсем ясно. Гледам я като хлътнало хлапе, давещо се във водопада на златните й коси; закачам сините си ириси върху плътните й устни и си представям вкуса на истинската свобода; с любопитство се плъзгам по изваяните гънки на перфектното й тяло докато трескавия ми поглед бъде обладан отното от жестоките демони, намерили подслон в душата ми. Точно в този момент алармата започва да пищи в ушите ми. Нещо отвътре прещраква. Привключвам напълно и звярът излиза на свобода. Кристалните ми сини ириси биват погълнати от катранените ми зеници и кокалчетата ми побеляват от силата, с която стискам ръцете си в юмруци. Неистовото желание да я удуша с голи ръце засяда в гърлото ми и ръмжа срещу нея свирепо.
- Моя си! Единствено моя! - крещя обезумял срещу лицето й, а пръстите ми стискат грубо китките й и тресат цялото й тяло. - Ще убия всеки, който дръзне да те докосне! Ще го убия пред очите ти!
Луд съм в страховете си.
И единствено близостта й може да ме спаси.
Държа я притисната силно в ръцете ми, но хватката ми остава все така безпощадна и груба. Избутвам я върху перфектно изпънатите завивки на леглото, замръзнало от постоянната зима помежду ни и разкъсвам снежнобялата й рокля, превърнала се в олтар на нейната невинност. Рязко издърпвам плата, покриващ тялото ми и го хвърлям на пода, тъжен свидетел на един луд, луд мъж и парещите сълзи на жена, прокълната в съвършената си красота. Ръцете ми притискат китките й над главата, а тялото й се сгърчва под моето, набирайки чершафите, превърнали се в нашето бойно поле.
- Искам да ме виждаш и в чуждите погледи! Устните да те болят, когато целунеш друг! Да мислиш за мен, когато тялото ти става чуждо!
Дрезгавия ми глас е последван от още по-грубите тласъци на тялото ми. Целувките й са солени. С вкус на тъга и аромат на затвор. Сърцето ми е пленник на съществото й. И болната ми любов пречупва и нея, за да не я пожелае друг.
Отварям широко очи, а цялото ми тяло е плувнало в пот от кошмара. По пламналите ми страни е изписан срама на постъпката ми, а в ръцете ми е смачкана ревността, която ме тегли към бездната и продължава да ме буди всяка нощ. Горя в мрака, защото съм сам. И защото тя е може би нечия друга.
- Съжалявам...
Луд съм по нея,
а спасение няма.

brandon sand.24 | twin brother of elia sand | fc: sebastian stan | essos
#8549
avatar
brandon sand.
Martell
Martell

Брой мнения : 86
Join date : 08.01.2019

Върнете се в началото Go down

Re: They said pick your poison & so I chose you.

Писане by ansya stark; on Вто Яну 08, 2019 8:57 pm

Добре дошъл.

●●●●●●●●●●



you're my end and my beginning
even when i lose i'm winning
avatar
ansya stark;
Stark
Stark

Брой мнения : 1839
Join date : 23.03.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите