× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
» Отсъствия
Yesterday at 9:58 pm by Alexandra Doxas

» You can't fight fire with fire.
Yesterday at 2:41 pm by nymeria.

» Връщане на герой
Вто Яну 15, 2019 8:17 pm by ansya stark;

» Zandar Stark | Chief strategist and commander of the army of Winterfell| fc: Luke Evans | TAKEN.
Пон Яну 14, 2019 10:36 pm by ansya stark;

» Запазване на лик.
Пон Яну 14, 2019 3:16 pm by Narcissa.

» Pick your poison.
Пон Яну 14, 2019 2:06 pm by Elia Sand.

» Doros Qo | King of Summer Islands | fc: Jonathan Rhys Meyers | FREE.
Нед Яну 13, 2019 12:48 pm by ansya stark;

» veneno de serpiente.
Чет Яну 10, 2019 11:52 pm by the serpent.

» when the snow falls and the wind blows the lone wolf dies but the pack survives.
Чет Яну 10, 2019 8:56 pm by ansya stark;

» Some legends are told. Some turn to dust or to gold.
Чет Яну 10, 2019 4:08 pm by reyna targaryen.

» Съобщения.
Чет Яну 10, 2019 1:02 pm by ansya stark;

» ❄❄❄ ❅ ❄❄❄
Чет Яну 10, 2019 3:37 am by Ivyra Stark

× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 47, на Вто Дек 04, 2018 9:29 pm

Some legends are told. Some turn to dust or to gold.

Go down

Some legends are told. Some turn to dust or to gold.

Писане by benjamin redwyne. on Чет Яну 10, 2019 3:07 pm


"There are no happy endings. Endings are the saddest part, so just give me a happy middle and a very happy start."
— Shel Silverstein


Снежната Кралица. С коси, сплетени със слънчеви лъчи; с млечна кожа и устни, алени като кръв. Плавните й движения на леда правят всичко да изглежда толкова лесно, но не беше ли и с всичко друго така? Помня колко трудно бе да сдържам смеха си около нея преди. Наблюдавам я от далеч. Не искам да знае, че съм там, защото все още не се чувствам готов да застана пред нея. Виждам своя провал в нейния. Сърцето ми прескача всеки път, когато чуя болезненото забиване на обувките й в снега и тихите стонове, с които прикрива колко всъщност я боли. Стискам силно уморените си клепачи и се моля някой ден, когато съм достатъчно смел да й кажа истината, да намери сили да ми прости.
Иска ми се да имахме повече време. Преди.
Иска ми се да имахме онова нас, което аз и тя искахме. Иска ми се миналото да е различно и да имах времето да я обичам по правилния начин. Още преди да бъде разбита. Още преди невинността й да бъде изтръгната насила. Много преди да разбере какво е чувството да се гърчиш в леглото от болка, защото сърцето ти не спира да кърви. Когато още е било цяло и не е било нужно да го шие. Преди белезите да покрият гладката му повърхност. Когато не е познавала страданието и е била способна да ме допусне до себе си напълно; когато входът за сърцето й не е бил заключен, а включа захвърлен в морето.
Въздъхвам шумно, но тази тежест в гърдите ми не си отива. Закотвила се е дълбоко в душата ми и отказва да поеме със следващото вълнение. Прокарвам пръсти през косата си и се изправям на крака, облягам рамо на една от къщите, скрит в прегръдката на мрака и продължавам да я гледам. Красива е. И толкова счупена. Искам да събера парчетата от нея отново. Позволи ми.
Оставям длан на едната си страна и усещам как се изгубвам в плавните й движения; в грацията на дългите й крака и начина, по който дългите й коси танцуват по гърба й. Спомням си мекотата им докато вплитам пръсти в тях и аромата на ванилия, който бе в състояние да ме постави на колене. Не трябваше да допускам вината да ме раздели от нея. Никога няма да си простя, че си тръгнах, когато най-много имаше нужда от мен. Или по-скоро от Хенри, мъжът, когото бях за нея. Онзи, който можеше да й даде бъдеще и да я направи щастлива, но изчезна без целувка за сбогом или картичка. Просто изчезна. Изостави я. Захвърли ключа от сърцето й, а го държа в ръцете си.
Все още не мога да й кажа кой всъщност съм. Би означавало да призная, че съм я лъгал през цялото време, за всичко, а това би я накарало да ме отблъсне без да се замисли. Не мога да я изгубя отново. Стискам челюстта си силно и в тишината отеква тих пукот, глух и едва чут. Премислям всички страници на миналото, в които сме заедно. Струват ми се прекалено малко, искам още. С нея. От нея. За нея.
Усмихвам се с крайчетата на устните си, когато се завърта за пореден път. Връщам се на онази забравена от света пързалка, където ме учеше да се пързалям. Колко  изплашено гледах, готов да се строполя всеки момент и смеха й, отекващ в празното помещение. И двама ни на леда. Тя паднала след мен, върху мен, а устните ми горящи и търсещи нейните.
Безмълвно раздраната ми долна устна и капката кръв върху върха на езика ми ме връщат в реалността, където е време да бъда Хенри, единственият способен да достигне до нея и да я спаси от собственото й изгубено съзнание и ранено сърце. Оттласквам се леко от стената и въздишам отново. Не знам защо е толкова трудно, но се кълна, че едва успявам да си поема въздух. Приближавам се бавно към нея, не искам да спира с кънките, мога да я гледам цяла нощ, както съм правил и преди. Не минава дълго време преди погледите ни да се засекат; нейният смразяващ, а моят - парещ. Горящ в очите й, горящ в душата, горящ в сърцето. Преглътнах сухо, но буцата остана заседнала в гърлото ми, макар гласът й да бе предизвикал лавина от чувства и спомени, които смятах за погребани.
- Ти...
Повтарям след нея, а в очите ми блести фалшива изненада.
Това съм аз. Хенри. Момчето от таверната. Скитникът. С хартиените сърчица и вечно гладен за приключения. Онзи същия, който искаше да има времето да те обича, но съдбата бе решила друго. Mислиш ли, че можеш да ми простиш? Няма да изчезна отново. Няма да позволя вълните да ме отведат твърде далеч от теб.
- Съжалявам...
Очите ми се закачат за нейните в опита си да разбера дали е ще ме остави да се приближа. Няколко секунди по-късно спира да ме интересува, защото я познавам и знам, че ще ме иска на разстояние. Стъпвам по леда и крача уверено по него, приближавам се толкова близо, че усещам горещия й дъх, разбиващ се в лицето ми и галещ трескаво устните ми.
- Съжалявам.
Повтарям, а в сините ми ириси изплува цялата липса, която съм изпитвал от отсъствието й. Искам да я притисна до себе си, но не мисля, че би било правилно. Затова стискам ръцете си в юмруци зад гърба си и стоя като пълен глупак пред нея, очаквайки да ми удари плесница или най-малкото да се разкрещи. Не искам да е тиха. Тишината й ме побърка. Равносилна е на безразличие, а то на смърт.

benjamin redwyne27 | other houses | fc: cam gigandet
#8549
avatar
benjamin redwyne.
Other
Other

Брой мнения : 57
Join date : 10.01.2019

Върнете се в началото Go down

Re: Some legends are told. Some turn to dust or to gold.

Писане by reyna targaryen. on Чет Яну 10, 2019 4:08 pm

Одобрен. Добре дошъл!

●●●●●●●●●●


i see a bad moon risin', i see trouble on the way...
Don't go 'round tonight.There's a bad moon on the rise.
avatar
reyna targaryen.
Targaryen
Targaryen

Брой мнения : 821
Join date : 14.03.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите