Born to serve | The squire boy

Илаяс Ламонт.
Един от всичките.
Никой
Едва свикна с  израза момче за всичко , но беше точно такъв. От десет години служеше в дома на Ланистър. Издигна се от дървар, към общ помощник до "призванието" оръженосец . Като част от онази ... паплач , лежаща в краката на Ланистър, Илаяс чувстваше , че е постигнал върха на живота си. Бе от бедно, много бедно семейство. С предци , потънали от дългове и продали живота си за да са прислуга на великата фамилия. Семейство Ламонт не се славеше с някакви отличителни черти, освен факта, че всяко ново поколение получаваше честта да работи в Дома Ланистър.
Служенето бе неговото призвание.
И не смееше да мечтае за нещо повече.
Майка му, когато все още беше на този свят, разказваше историята на семейството му!
О, каква велика история само!
Преди години, когато майката на майка му , неговата баба , била част от прислугата на Церсей Ланистър, именно на нея баба му  казала , че е бременна с третото си , последно дете . Тогава, в този тъй велик ден, неговата баба решила да почете господарката си и паднала на колене , молейки я да даде име на нероденото й дете.
" Ако е момиче - кръсти я Луна. " -  Церсей отметнала коси и пренебрежително заобиколила, коленичещата прислужница."Ако е момче  - нека бъде нещо благозвучно , все пак това ще е единственото хубаво , което ще му остане от този живот. Да бъде ... Илаяс. "

Родило се момиче - била кръстена Луна , така и не се родило момче в семейство Ламонт. През годините някак успяло да се запази  името Илаяс - по воля на баба му и нейните деца. Именно той, става и горд носител на това име... вдъхнато с живот от самата Церсей Ланистър преди много години.
Това и бе "историята" на неговия  род. Род от прислуга израснала в краката на Ланистър.