I couldn't help but wonder if there was a wild side under that innocent face.

Лиан Старк. Красиво име, за още по-красивата си притежателка. Бе дете на зимата. Роди се под нежните шепоти на северните ветрове, под игривите потропвания на топящ се лед и под съпровода на вълчи вой. Бе толкова крехка и нежна като малка порцеланова кукла. А очите ѝ – понякога мастилени, описващи страданието ѝ, разочарованието, омразата или яростта; друг път светли като небето, трептящи, копнеещи, усмихващи се; от време на време просто светли без да показват емоциите ѝ - наподобяваха необятен океан. Наподобяваше малка пъпка цвят, готова да се разлисти и покаже неземната си красота на света, ала... Имаше участта да бъде плод на една забежка - нечистокръвна, долна, мръсна... Тя не бе истинска Старк и никога нямаше да бъде, независимо, че носеше името им и се подвизаваше под титлата "дъщеря на Зандар Старк".

Израстна под постоянното внимание на дойката, която не даваше и косъм да падне от главата ѝ. Рядко играеше с братята и сестрите си, през повечето време се луташе сама из дълбините на заснежените гори, които не бяха усещали нежната ласка на слънцето с години. Обичаше да се преструва на "дивачка" - бе чувала истории за тях. Всъщност един от многото слухове, носещи се около нея, бе именно, че истинската ѝ майка е дивачка, отдала се на хитрия ѝбаща в една студена зимна нощ под звездите на северното небе. Други пък твърдяха, че е жена от Братството, която под влияние на алкохол се шмугнала в постелята на Зандар. С времето девойчето се научи да не обръща внимание на хорските приказки, колкото и верни да бяха те. Бе свикнала с липсата на каквото и да е внимание от страна на баща си, а колкото до останалите си роднини само кралят обръщаше внимание до толкова на Лиан, до колкото нараненото му сърце позволяваше. Ала дори лаконичните му изречения и краткотрайни ласки - всички те изразени просто по милост - бяха достатъчни, за да вдъхнат малко живот в сякаш умиращата душа на момичето. Съдбата просто я наказваше за грехове нивга не извършени.

Беше твърде деликатна за студените ветрове на Севера. Млечната ѝ кожа винаги посиняваше или почервеняваше, когато забравеше да покрие някое местенце и как винаги търсеше къде да се сгуши. Просто не бе пригодена за този климат. Във вените ѝ течеше гореща кръв - вероятно като тази на собствената ѝ майка, ала бе някак кротка и сдържана - крайно нетипично за една вълчица - но не като братовчедка си, на която се възхищаваше цялото кралство. Често свеждаше поглед и под бледата кожа кръвта се насищаше и придаваше румен нюанс винаги когато нещо я смутеше. Не възразяваше никому за нищо. Безмълвно преглъщаше сълзите породени от унижение, гняв и тревога. Бе просто една безгласна буква, една пионка във великата игра за власт и надмощие. Не очакваше нищо от бъдещето, не желаеше да си спомня за миналото, а в настоящето - просто съществуваше. И така, докато в леденото ѝ сърце не пламна огънят на дракона.