× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
» Отсъствия
Съб Сеп 08, 2018 9:44 am by Arianne Martell.

» Leah Tully| Lady of the Riverrun| fc: Sophie Turner | FREE
Съб Сеп 01, 2018 2:59 pm by ansya stark;

»  Love is all we have- the only way to help each other.
Съб Сеп 01, 2018 12:39 pm by Narcissa.

» Pick your poison.
Съб Сеп 01, 2018 10:59 am by Elia Sand.

» Just Jayce
Пет Авг 31, 2018 10:49 pm by Narcissa.

» Cayden Stark | Prince of Winterfell | fc: Nicholas Hoult | TAKEN
Вто Авг 28, 2018 8:32 pm by Cayden Stark

» You can't fight fire with fire.
Пон Авг 27, 2018 10:27 pm by nymeria.

» Aiden Stark|Bastard Prince of Winterfell|fc: Dylan O'Brien| FREE
Пон Авг 27, 2018 10:58 am by reyna targaryen.

» A.D.
Чет Авг 23, 2018 3:09 pm by -A._D.

» Запазване на лик.
Чет Авг 23, 2018 12:10 am by Narcissa.

» Please see me, reaching out for someone I can’t see.
Сря Авг 22, 2018 11:12 am by Bellenora.

» Съобщения.
Вто Авг 21, 2018 11:46 pm by Narcissa.

× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 3 Гости

Narcissa.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 33, на Пет Мар 23, 2018 9:41 pm

A cage of gentle hands is still a cage, and I know this now.

Go down

A cage of gentle hands is still a cage, and I know this now.

Писане by callia dayne. on Нед Мар 25, 2018 3:48 pm


Callia Dayne
18 years old ;; josefine frida pettersen



   
Ръждиви спомени
     разпадат се вяло.
         Мимолетност.
                Аз съм цвят,
                      погледнат през призмата на душата ти.


Нощта бавно спускаше плаща си над необятното, а замиращото в здрача слънце къпеше всичко в огнени цветове. Долитащият от далечината зефир носеше шепотът от полуизречени желания и леко благоухание на тлеещ копнеж. Някъде там в безкрайността, далеч, далеч, от хорските погледи, се издигаше ниска постройка, която макар и с незначителните си размери, допринасяше с багрите си за промяната в атмосферните условия. Плетеницата, която представляваха пукнатините и завесата от бръшлян по фасадата, придаваха един мрачен и суров вид на постройката.
— Хайде, миличка, време е да се прибираш. Тя няма да дойде..
Момичето не помръдна от мястото си. Седеше неподвижно на стълбите пред малката къща, а погледът й се бе изгубил някъде в далечното. По бледото й лице се бяха изписали тонове тъга. Но в нея имаше пламъче надежда. Тя чакаше. Нея. Знаеше, че днес ще дойде. Усещаше го. И не грешеше. Беше красива както винаги. Имаше лице на светица и очи с цвят на океан.
— Мамо, мамо! —  гласът отекна в празното пространство. Момичето се затича и прегърна майка си. Мъничките й ръце се вкопчиха в роклята на жената, а сълзите, капещи от невинните й детски очи, се затъркаляха по ефирният плат. Жената се наведе и вдигна малкото момиченце, притискайки го силно до себе си, за да може то да се успокои.
— Кали.. — прошепна майка й с кадифен глас и помилва детето по русата му като че ли изтъкана от златни нишки, коса.
— Защо не идваш да ме виждаш, мамо? — Попита момичето хлипайки.
Миг мълчание.
— Настанаха тежки времена, Кали.
— Не може ли да дойда с теб? - Попитам обнадеждено русокосото момиченце.
— Някой ден ще бъдем заедно. Обещавам ти. — Майка й отвърна, усмихна се и я целуна по челото. — Хайде, ела, става късно. — Допълни тя като хвана детето за ръката и го поведе към къщата, чийто стени миришеха на затвор. Може би не бе толкова щастлива, колкото и се полагаше, но един ден щеше да разбере. Всичко бе за нейно добро.

***

Бяло платно. Четирите стени, които я обграждаха, представляваха бяло платно. И книги. Много, много книги! На всяка стена имаше претрупани лавици с книги. Гръбчета им бяха в най - различни цветове преминавайки през цялата цветова гама, а буквите върху  тях бяха с всевъзможни стилове и размери. Книгите бяха нейното спасение. Беше едва на шестнайсе, а вече не обичаше живота. Не обичаше този живот, препълнен с мълчаливо страдание и тиха, убийствена тъга. Всяка сутрин отваряше очи с крехката надежда, че този ден ще бъде различен, ще й предложи нещо повече, нещо по-добро от предишния, няма да бъде тъй сив и безличен като всички останали дни. И с всяка изминала минута нейната трепкаща надежда се сриваше, неспособна да устои на помитащите вълни от еднообразие и нещастие, които превземаха цялата й душа. За това всеки ден тя опитваше да избяга от своя прокълнат живот, търсейки утеха във вълшебния свят на книгите. Разказите за далечни страни и отминали времена й предлагаха онези кратки мигове бягство от жестоката реалност, в които можеше да бъде друг човек – или да бъде себе си, но в друго, по-различно време. В този затвор на тъга и нещастие, единствената свобода от реалността бе тази стая.
— Майка Ви е тук..
Думите прозвучаха неестествено високо, а след това потънаха в стаята изпълнена с книги и самота. В първият момент момичето не надигна глава от книгата, която четеше сякаш се опитваше да проумее това, което току-що й бяха съобщили, ала в следващия момент без да се замисли скочи от пода и се затича. Дървеният дюшеме изскърца страдалчески. Какъв приятен звук!
— Мамо.. — Думите се оформиха колебливо в устата й и произлязоха почти като шепот. Посещенията на тази фигура бяха рядкост. Калия притаи дъх от вълнение. Жената се обърна по посока на гласа й. Беше красива като винаги. Точно както я помнеше. Коси от злато и очи с цвят на океан. Стойката й показваше, че е дъщеря на благородно семейство и от малка е добила добро възпитание, основано на традиции и вкус. Присъствието й внасяше дълбок респект и уважение. В първите минути Кали стоеше като вцепенена. Питаше се дали това е истина или може би въображението й се опитва да си направи извратена шега с нея. Момичето плахо пристъпи бавно.
— Кали.. — Споменът за гласа й вече не бе само илюзия на мозъка й, защото можеше да го чуе наистина. В мигом я прегърна.
— Толкова ми липсваше, мамо! — Прошепна тихо Лия.
— Всичко е наред. Не си сама. Тук съм с теб. — Тихо заговори майка й до ухото й, докато нежно галеше гърба й.
Някаква странна смесица от спокойствие и вълнение се носеше като прозрачно и плътно поле в привидно застиналото пространство. Времето минаваше, а разговорът течеше. Имаха да наваксват много. Отваряха сърцата си за някакви емоции, спотайвани.
— Мамо, кой е баща ми? —  Попита момичето като в гласът й се усещаше голяма доза неспокойство. Наистина ли искаше да знае отговора? Този въпрос се обсебил мислите й. Душата й. Измъчваше я. Искаше да знае отговора. Трябваше да го чуе. Нуждаеше се. Мълчанието се проточи твърде дълго.
— Баща ти е добър човек, Кали. Някой ден ще разбереш. — Отговори майка й.  Очите й бяха празни, ненаписани многоточия. Не беше достатъчно. Трябваше да знае. Нуждаеше се.
Това бе последният път, когато Кали видя жената с коси от злато.


the evening star



П.С. Ако може да ми смените името на callia dayne.
avatar
callia dayne.
Other
Other

Брой мнения : 69
Join date : 24.03.2018

Върнете се в началото Go down

Re: A cage of gentle hands is still a cage, and I know this now.

Писане by Narcissa. on Нед Мар 25, 2018 3:53 pm

Одобрена. Добре дошла. ;3


i had given up
I didn’t know who to trust
You took my hand in yours, You started breaking down my walls And you covered my heart in kisses


avatar
Narcissa.
Stark
Stark

Брой мнения : 1523
Join date : 14.03.2018

http://power-is-power.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите