× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

aerys lannister, CATANIA TILTON, dileya baerrinar., Kathlynn Tully.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 33, на Пет Мар 23, 2018 9:41 pm

white dove

Go down

white dove

Писане by april on Сря Мар 28, 2018 10:52 pm


Ейприл || 25 || escort (commoner) || fc: astrid berges frisbey
ако може да смените името ми на april

- Защитавай се! - вдигна високо дървения меч Джун и тръгна да атакува по-малката си сестричка. Тъмната, мръсна коса влизаше в очите на момичето с всеки замах, които предприемеше към сестра си, но това изглежда не ѝ пречеше, защото дори не си правеше труда да я отметне на една страна, а пристъпваше все по-напред и по-напред докато Ейприл не се оказа с гръб опрян в стената и високо вдигнати ръце.
- Да я пощадя ли, Ваше Величество или да отрежа главата ѝ и да я забия на кол пред портите на величествения ви замък! - засмя се плашещо момичето допирайки дървения си меч по-близо до шията на своята жертва.
- Ама аз не съм заплаха. Аз съм нормално селско момиче, което тъкмо щеше да превърже кракът на едно наранено куче. - започна да се оправдава Ейприл, а плаето в краката ѝ започна да се радва на въоражения противник.
- Кажи на помяра си да спре да се опитва да ми оближе лицето, за да не го посека с меча си, момиче! Аз съм рицар, а ти застрашаваш сигурността на моята кралица! Моли се за прошка! - дребното кученце успя да скочи достатъчно високо и да повали Джун на земята, а тя за миг излезе от роля и замрънка - Лорд, никой не играе с теб сега! - кучето излая и излезе тичайки радостно през вратата навън. Момичето се изправи на крака и отново взе меча си в ръка нагласяйки бронята си направена от стари, ръждясали тави.
- Джун, отстъпете. - заповяда с властен тон Мей - най-голямата от трите сестри. Бе увила себе си в един от белите чаршафи сякаш е разкошна рокля, а на главата си бе поставила стар, детски гердан с дървено мънисто сякаш е величествена корона.
- Е, селянко, кой ви каза да пипате кучето ми. - погледна с поглед, който предполагаше да смръзи кръвта във вените ѝ, но само разсмя другите две момиченца.
Кучето се върна със скимтене и се скри под леглото, привличайки погледите на момичетата. Тази реакция можеше да значи само едно. Мей набута чаршафа в гардероба и промуши гердана обратно на връта си. Джун натъпка тавите в същия гардероб и захвърли меча, а след това затръшна двете вратички и се хвърли на леглото затваряйки очи. Мей се промуши под одеалото на същото това легло и също се престори на заспала. Ейприл мушна бинтовете и наметалото си под леглото и легна до сестрите си затваряйки очи точно когато вратата се открехна и в стаята влезе нахлуха млада жена и мъж придържащ я през кръста. Чуваха се горещите целувки, които си разменяха и запъхтяното им дишане.
- Ами те? - сепна се мъжа когато видя трите момичета свили се в ъгъла на второто, по-малко легло. Жената го придърпа отново към себе си целувайки го жадно.
- Те спят. Няма да ни пречат.
- Надявам се. Все пак затова си плащам. - засмя се дрезгаво мъжа и събори жената на голямата спалня в средата на стаята събличайки роклята ѝ.


***


- Ейприл, защо не пиеш? - засмя се развеселено Джун изпивайки бирата си на един дъх. Очите ѝ бляскаха от забава, а страните ѝ бяха почервенели.
- Джун, сестричке, мисля че си пияна. - засмя се със звънкия си глас Мей отпускайки се в скута на мъжа, който бе на път да плати за нея, а след това впи розовите си устни в неговите открадвайки дъха му. Ръцете му се впиха в талията ѝ придърпвайки я по-близо до себе си.
Ейприл седеше на мясото си и се подсмихваше надигайки бирата си и отпивайки глътка.
- Налей ми отново, сестричке. Тази вечер празнуваме. - разкрещя се Джун изправяйки се на стола си.
- Какво празнуваме? - усмихна се леко Ейприл.
- Нямам идея. Все има нещо за празнуване! - завърши победоносно подавайки празната халба към най-малката си сестра. Момичето взе чашата и стана отмястото отивайки към най-близката бъчва, за да долее на сестра си.
Нечия ръка я придърпа към себе си и страстни целувки започнаха да заливат врата и рамото ѝ, а тя изпусна чашата.
- Хей, какво правите? - опита се да се изтръгне от захвата на мъжа, но бе прекалено здрав.
- На какво ти прилича. - засмя се тихо и я задърпа към една от свободните стаи, но нечие тялото го спря.
- Какво правите? - скръсти ръце пред гърдите си Мей гледайки с поглед подобен на онзи когато бяха деца и тя бе кралицата, само че сега бе доста убедителна и кръвта ти наистина замръзваше във вените.
- Искам да я купя за тази вечер. - отново впи устни в Ейприл, а тя отвърна глава.
- Тя е ескорт. Не се продава. - избута го грубо Джун и придърпа сестра си при себе си. Мъжа бе видимо раздразнен. Понече да удари шамар на Джун за това че бе отнела играчката му, но жената реагира изненадващо бързо предвид факта, че беше пияна. Последва ритник в корема, мъжа се сви на две и падна на земята.
- Хайде, Ейприл, ела да пием. - засмя се отново Джун разрошвайки косата на малката си сестричка.
avatar
april
Common
Common

Брой мнения : 67
Join date : 27.03.2018

Върнете се в началото Go down

Re: white dove

Писане by excel. on Сря Мар 28, 2018 11:07 pm

Добре дошла!


'The weapon of love' « And, it is through loving others that we find a way to express our own humanity. Love places the needs of others before the needs of self; however, love can also be destructive. Love can be a tool for improving the human condition or a weapon to destroy it. When love is used as a weapon it's more deadly than any force of nature; And after She's gone, there's nothing left but emptiness.»
avatar
excel.

Брой мнения : 273
Join date : 16.03.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите