× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

aerys lannister, CATANIA TILTON, dileya baerrinar., Kathlynn Tully.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 33, на Пет Мар 23, 2018 9:41 pm

Quantum Immortality

Go down

Quantum Immortality

Писане by E. Greythorn on Сря Мар 28, 2018 11:27 pm


Елис Грейторн
двадесет и пет годишна
lady (other)
fc: alyssa sutherland (за мен е запазена)

Вдигна ръце, за да се предпази, но удар не последва. Баща ѝ никога не би ѝ посегнал колкото и ядосан да беше. Беше мъж от класа, а не побойник. Имаше морални ценности и строги правила. Притежаваше километри земя, беше отличен изобретател. Оръжията, които измисляше сякаш не бяха от това време. Генни. Бе оборудвал по-голямата част от армията.
Сграбчи раменете ѝ и я разтърси силно. Краката я боляха от тичането, затова просто се отпусна.
- Къде си мислиш, че отиваш. Мислиш че можеш просто така да ми бягаш! Що за момиче прави така. Да посрамиш семейството ли искаш. - крещеше срещу ѝ. Ако това бе синът му, със сигурност щеше да е последвало предизвикателство за дуел, но след като Елис бе просто нежно момиче, подобни идеи нямаше как да минат през главата на възрастния.
- Не искам. - проплака в ръцете му.
- Няма значение какво искаш ти. Помисли от какво се нуждае семейството. Егоистка. Същата като майка си си.
- Мама ни е обичала.
- Така ли! Защо тогава си събра багажа и избяга с първия срещнат? Защо ви остави сами.- сграбчи косата ѝ и беше на косъм да я издърпа, но си пое дълбоко въздух и отпусна захвата си. Наблюдаваха ги. Брат ѝ и голямата ѝ сестра седяха тихо до реката и гледаха баща си - Да не правим сцени Елис. Прибираме се. Бъди сигурна, че ще последва наказание. - задърпа я надолу по стръмната, малка пътечка простираща се от върха на малката скала до брега на реката.
- Не. - измрънка момичето дърпайки ръката си. Това вбесяваше още повече изобретателя.
- Лазиш ми по нервите! - кресна, но момичето не се отказа. Гнева растеше в очите на баща ѝ - Искаш да те пусна? Така да бъде. - отхлаби ръката си и изблъска детето в реката.
Паника обзе всяка молекула на тялото ѝ.
Не можеше да плува.
Не можеше да вижда.
Не можеше да си поеме дъх.
Дъното бе някъде дълбоко надолу, далеч от краката ѝ. Ръцете ѝ се мятаха на всички посоки, опитвайки се да изплува, но не можеше. Потъваше все по надълбоко и по-надълбоко и тогава усети порязваща болка. Преви се на две и отвори уста безпомощно да извика, но водата нахлу в белите ѝ дробове. Някаква едра маса я сграбчи за крака и я влачеше надолу и надолу. Можеше да види дири от собствената си кръв. Нямаше сили да се съпротивлява.
Може би припадна. Може би просто кислорода не достигаше до мозъка ѝ и тя не можеше да си спомни, но в следващия миг седеше на брега, а очите ѝ се затваряха. Не можеше да каже нищо. Нямаше сили.
- Бред! Повикай помощ! Моли кажи на лекаря, че ни трябва спешно! - крещеше баща ѝ, но звучеше толкова далеч. На гърба на момичето се простираха три дълбоки рани, следи от ноктите на чудовището, което я нападна под водата.
- Ще се оправиш, миличка. Ще се оправиш. - галеше я по главата и се молеше да не изгуби съзнание.
Изгуби съзнание.

Допълнително:
- баща ѝ е изобретател, тя също е наследила тази черта. много я бива да измисля и създава разни неща.
- след инцидента почти нищо не се променя, Елис спира да бяга от вкъщи, а от раните са останали само белези по дължината на гърба ѝ.
avatar
E. Greythorn
Other
Other

Брой мнения : 98
Join date : 28.03.2018

Върнете се в началото Go down

Re: Quantum Immortality

Писане by excel. on Сря Мар 28, 2018 11:34 pm

Добре дошла, да ти променя ли името?


'The weapon of love' « And, it is through loving others that we find a way to express our own humanity. Love places the needs of others before the needs of self; however, love can also be destructive. Love can be a tool for improving the human condition or a weapon to destroy it. When love is used as a weapon it's more deadly than any force of nature; And after She's gone, there's nothing left but emptiness.»
avatar
excel.

Брой мнения : 273
Join date : 16.03.2018

Върнете се в началото Go down

Re: Quantum Immortality

Писане by E. Greythorn on Сря Мар 28, 2018 11:37 pm

Да. На E. Greythorn ,благодаря.




devil on

MY SHOULDER

We're meant to dream.Lost in a life full of mistakes.We do what feels right.Then fall with no grace.Chased by the      sun.Escaping flatlines.Dreams are a curse.Wake up you're alive. Oh slowly fading from the misery.
avatar
E. Greythorn
Other
Other

Брой мнения : 98
Join date : 28.03.2018

Върнете се в началото Go down

Re: Quantum Immortality

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите