× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

aerys lannister, CATANIA TILTON, Kathlynn Tully.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 33, на Пет Мар 23, 2018 9:41 pm

She was a dark fairytale. | Nilaria Irrios.

Go down

She was a dark fairytale. | Nilaria Irrios.

Писане by nilaria irrios; on Нед Апр 01, 2018 6:21 pm


NILARIA IRRIOS
nineteen years old
maegi*
common people
FC: Danielle Campbell









Едва ли Есос някога щеше да бъде разбран. Едва ли някога онази тъмна и мистериозна негова част щеше да бъде разгадана. Нилария също трудно можеше да бъде разгадана. Кой можеше да предположи, че зад лъчезарната й усмивка и сияен поглед се криеше сила, така могъща и древна, която можеше да убива? Сила, която беше толкова черна, че не прилягаше на привидно бялата й душа.
Магьосниците бяха мразени от дотраките, именно тези магьосници, като Нилария. Кръвната магия беше нещо забранено и презирано от тях, пропито с омразата, породена от страха към неизвестното. Към онова, което не можеха да убият с оръжията си, което не можеха да направят роб, изпитваха единствено чиста ярост. Тяхната омраза бе по-силна от тази на всеки друг и именно заради нея Нилария се бе превърнала в тяхна пленница. Дори не беше робиня, страхуваха се да я пуснат, да махнат оковите от ръцете й.
Беше настанала суша, тревата из земите на дотраките вехнеше, а потоците пресъхваха. Конете им линееха от глад и умираха от жажда. Просто претенция на времето, за която бе обвинена опасната магьосница, която бе по-слаба и от умиращите животни. Самата тя щеше да се предаде в ръцете на смъртта, ако не беше решено да бъде изведена далеч от земите на дотраките, заедно със злото, което беше докарала. Още си спомняше съвета. Изтощена, едва се крепеше на коленете си да не падне на прашната земя. Ярките слънчеви лъчи горяха безмилостно, нажежавайки въздуха и оковите около китките на младото момиче. Червеникавите, болезнени следи дори не се усещаха, всякакво чувство в нея бе силно притъпено от отчаянието. Около нея се чуваха възгласите на дотраките, призивите за смъртта й вече не я тревожеха, щеше да се избави от това мъчение. Нечий глас се извиси силно над останалите и всички замлъкнаха. Вдигна поглед, за да срещне този на заплашително изглеждащ кхал. За секунди вся респект сред осаналите. Беше висок, не просто висок, беше един огромен мъж, изтъкан от мускули. Косата му беше дълга, по-дълга от на всички останали. Нилария знаеше какво означава това – не бе губил битка. Изглежда той щеше да е нейната гибел. Оказа се спасение, вземайки решението да я изпратят надалеч.
Вървяха дни, може би седмици, бяха единственото младото момиче и двама доверени конници от кхалазара на онзи огромен мъж. Времето се сливаше за нея, изтощението изпълваше съществуването й. Босите й крака се влачеха по горещата земя, следвайки конниците.
Поредния ден, поредния ужасно горещ ден. След дълго чудене кога ще се предаде и молби боговете да я прибрат при себе си, най-сетне Нилария рухна. Свлече се на земята, неспособна да продължи, тялото й бе изгубило и последната капка сила, която я крепеше. Изгуби съзнание, оставайки в несвяст за последвалите събития.
Събуди се в тъмна стая, до нея блестеше огънчето на самотна свещ, а чужда фигура спеше в ъгъла. Отстрани имаше оръжия, металът на мечовете проблясваше заплашително под меката светлина на огънчето. Почувства се застрашена отново, с тихи движения и леки стъпки се измъкна от стаята, а боговете сякаш работеха за нея. Потъна в нощта, за да разбере, че бе далеч от Есос.

Допълнително:
Спасена от дотраките, не знае как е пристигнала в Уестерос.
Така и не разбира кой я е спасил.

* the most appropriate translation in Dothraki is "sorceress".




*запазена е за мен.
avatar
nilaria irrios;
Common
Common

Брой мнения : 122
Join date : 01.04.2018

Върнете се в началото Go down

Re: She was a dark fairytale. | Nilaria Irrios.

Писане by rhaella. on Нед Апр 01, 2018 7:16 pm

Добре дошла при нас! Smile


                      girl, you make it hard to be faithful


lips of an angel

my guy's in the next room sometimes I wish he was you I guess we never really moved on
avatar
rhaella.
Sister
Sister

Брой мнения : 836
Join date : 14.03.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите