× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
» Отсъствия
Съб Сеп 08, 2018 9:44 am by Arianne Martell.

» Leah Tully| Lady of the Riverrun| fc: Sophie Turner | FREE
Съб Сеп 01, 2018 2:59 pm by ansya stark;

»  Love is all we have- the only way to help each other.
Съб Сеп 01, 2018 12:39 pm by Narcissa.

» Pick your poison.
Съб Сеп 01, 2018 10:59 am by Elia Sand.

» Just Jayce
Пет Авг 31, 2018 10:49 pm by Narcissa.

» Cayden Stark | Prince of Winterfell | fc: Nicholas Hoult | TAKEN
Вто Авг 28, 2018 8:32 pm by Cayden Stark

» You can't fight fire with fire.
Пон Авг 27, 2018 10:27 pm by nymeria.

» Aiden Stark|Bastard Prince of Winterfell|fc: Dylan O'Brien| FREE
Пон Авг 27, 2018 10:58 am by reyna targaryen.

» A.D.
Чет Авг 23, 2018 3:09 pm by -A._D.

» Запазване на лик.
Чет Авг 23, 2018 12:10 am by Narcissa.

» Please see me, reaching out for someone I can’t see.
Сря Авг 22, 2018 11:12 am by Bellenora.

» Съобщения.
Вто Авг 21, 2018 11:46 pm by Narcissa.

× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 33, на Пет Мар 23, 2018 9:41 pm

Edge Of Night

Go down

Edge Of Night

Писане by Diamond blood on Нед Апр 01, 2018 8:33 pm


Ева
21 години | вещица | лик: cara delevingne (за мен е запазена)

Пристъпи бавно в тревата. Следеше кафявата, дижеща се маса внимателно.
Пук.
Пук.
Съчките пукаха под тежките лапи на едрия хищник, но нямаше представа, че някой го следи. Момичето се бе научило да пристъпва тихо из високата трева, да се движи с повея.
Да дебне както подобава на един хищник.
Острието проблясна на слънчевата светлина в ръцете ѝ докато плавно го вадеше от ботуша си. Притаи дъх. Фокусира целта си и когато хищника бе достатъчно близо и разсеян с нещо, което намери в тревата, момичето се хвърли върху му. Мечката изрева и се изправи на два крака избутвайки нападателя си назад. Ева изпусна оръжието си и то се изгуби някъде сред гъстата трева.
Мечката се обърна и изрева заплашително срещу повалената, а след това легна по гръб като пале на земята и започна да се търкаля точно до досегашния си враг. Човешкото момиче се разсмя и започна да бута едрото тяло на мечока, а той в отговор изрева доволно.
- Ужасен си! - звънкото гласче на момичето се разнесе из гората подобно на чуроликане на горски птички. Мечката се изправи на масивните си два крака и побутна смеещата се леко с муцуна, а тя го богали нежно и се изправи. След това се качи удобно на гърба му. Муцуната на мечката намери изпуснатото оръжие и го пое нежно с уста след което извърна глава, така че да е по-лесно на дивачката да го вземе. Избърса го грижливо в разпокъсаните си, вехти дрехи и го прибра отново в малкото отделение на ботуша си, а след това остави едрия ѝ приятел да я заведе там където се предполагаше, че щяха да се съберат елените, които преследваха от дни.

Тя не помнеше.
В съзнанието си нямаше майка и баща.
Нямаше дом.
Нямаше име.
Незнайно как се бе озовала в тази гора, която дори нямаше представа къде е. В чии земи? А може би в ничии? В близките няколко години бе свикнала на този живот. Тя, верният ѝ другар Мото. Бяха станали неразделни. Пазеха се от всякакви беди. Ловци. Вълци. Гладни дни. Студени вечери. Заедно във всичко.
Наричаше себе си Ева, макар да не знаеше защо. Нямаше начин това да е истинското ѝ име, но така или иначе не го помнеше. Можеше да си избере всяко.
Не бе говорила с човек от доста дълго време. Беше забравила какво беше да чуе нечии глас, различен от своя. Единствената среща, която бе имала с човек от толкова дълго време насам бе с един ловец, който освен че залови Мото, искаше да пререже гърлото ѝ. Ева си беше виновна, защото го нападна с нож, но това следваше когато нападаш приятел.
И макар с Мото да бяха неразделни, нямаше как да го чувства като човешка компания. Нямаше как да я разбере когато му разказваше онези сънища.
Кошмари.
Понякога бяха мътни като водата на блато, а друг път изглеждаха като невъзможни. Понякога бяха само цветова. Друг път само думи или аромати. Почти никога не успяваше да ги разчете както трябва, но знаеше, че те показваха бъдещето. Това, което предстоеше да се случи, а рядко и онова, което се е случило или се случваше в момента. Изпълваха я със страх. Съмнение.
Но не бяха само сънищата.
Дори с отворени очи имаше моменти, понякога продължаващи с часове, друг път секунди, в който усещаше ... нещо. Не винаги можеше да го определи, но знаеше, че трябва да се довери на интуицията си. Не веднъж нещо в нея я бе предупреждавало за ловци наблизо, или за капан заложен в гората. Може би полудяваше, а може би... наистина имаше нещо... нещо в нея или около нея или дори самата тя... което не беше съвсем наред. И въпреки че не познаваше добре хората и нямаше как да знае кое е нормално, то определено усещаше, че това не е.
avatar
Diamond blood
Essos
Essos

Брой мнения : 56
Join date : 01.04.2018

Върнете се в началото Go down

Re: Edge Of Night

Писане by rhaella. on Нед Апр 01, 2018 8:37 pm

Welcome!


 
I was born by the devil
I was left here to die
I was held up for ransom under cold summer skies.
avatar
rhaella.
Sister
Sister

Брой мнения : 856
Join date : 14.03.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите