POWER IS POWER
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

× THE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
» Pure Evil
Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. EmptyСря Юни 26, 2019 10:51 pm by ansya stark;

» Запазване на лик.
Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. EmptyПон Юни 24, 2019 8:59 pm by ansya stark;

» Отсъствия
Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. EmptyНед Юни 23, 2019 11:13 pm by Narcissa.

» Jaehaerys Targaryen|councillor of king Rhaegar|fc: aaron tveit|TAKEN
Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. EmptyПет Юни 07, 2019 11:34 pm by rhaegar.

» ❄❄❄ ❅ ❄❄❄
Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. EmptyЧет Юни 06, 2019 8:07 pm by Ivyra Stark

» Ivyra Stark | Princess of Winterfell | fc: Kaya Scodelario | TAKEN.
Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. EmptyЧет Юни 06, 2019 10:00 am by lady sun;

» ♦ insane is not always a bad word ♦
Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. EmptyСря Юни 05, 2019 11:07 pm by kaya

» -||in the end it doesn't even matter||-
Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. EmptyСря Юни 05, 2019 8:08 pm by Rose.

» A seven nation army couldn't hold me back.
Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. EmptyСря Юни 05, 2019 7:13 pm by doreana morras.

» "You hate me, huh? That sounds like the beginning of a love story, not the end of one."
Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. EmptyНед Май 26, 2019 1:51 pm by relaenya dotaris;

» and please do not hurt me, love, i am a fragile one.
Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. EmptyНед Май 26, 2019 10:41 am by lady sun;

» Pick your poison.
Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. EmptyВто Май 21, 2019 8:56 pm by Elia Sand.

× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 47, на Вто Дек 04, 2018 9:29 pm

Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep.

2 posters

Go down

Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. Empty Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep.

Писане by Alice. Съб Апр 07, 2018 1:11 am

Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. Tumblr_inline_owidautGZV1qlt39u_250
Alice Kane
= 20y.o. = nobel lady = fc: alexandra daddario =

- Скрий се, Лия. - усети топлите устни на майка ѝ да докосват нежно челото ѝ, а след това я избута към мазето. Единственото място, на което можеше да се скрие преди те да са я открили.
- Мамо. - проплака шестнайсетгодишната без да пуска ръката на майка си.
- Качвай се на кораба. Събери екипажа. И отплавай без да ме чакаш. Не търси баща си. Просто върви. - ръката на майка ѝ се изненза между пръстите ѝ и за последно видя сянката на нежната ѝ фигура да се изнизва нагоре по стълбите с меч в ръка, готова да брани дома и семейството си.
Излезе през задната врата леко снишена, за да не я видят. Писъците бяха навсякъде. Мъжете се сръжаваха. Жени с деца се опитваха да избягат, но биваха посечени в отчаяния си опит за спасение. Във въздуха се носеше отровния мирис на кръв и смърт. На хиляди сърца спрели да бият изведнъж. И там сред тихото море леко се поклащаше гордо Ерелия - корбът на капитан Джон Алистър, коръбът кристен на нея, коръбът на баща ѝ. Плаващият им дом, с който бяха ограбвали хиляди кораби, с който кръстосваха моретата и грабеха. Не него отрасна и бе единствената жена, която някога допуснаха на борда, която въобще бе стъпвала на борда, а да не говорим начина по който я слушаха в отсъствието на баща ѝ.
Сега той гореше.
Пламъците разяждаха дървото заключило хиляди спомени, смехове и звъннът на удрящи се мечове. Тъмните платна бяха станали на пепел. Всичко, което беше останало бе един огромен въглен, който потъваше бавно.
Нямаше път за бягство. Разбра го много преди нечия ръка ръка да я повали на земята и да завърже ръцете ѝ. А очите ѝ до последно гледаха как единственият ѝ път за бягство бива погълнат от морето. Дори не осъзна кога беше подредена в онази дълга редица до други момичета като нея, възрастни хора и оцелели.
- Убий го. - нареди за младото момче до нея. Познаваше го. Беше на не повече от дванайсет и когато бяха по-малки бяха играли заедно.
- Хъм... - замисли се когато погледа му спря върху бледото лице на Ерелия. Кимна към един от мъжете си, а той на свой ред побърза да я изправи на краката ѝ.
- Завърти се. - нареди първият мъж - очевидно техния водач, а момичето изпълняваше послушно. Усети очите му да обхождат тялото ѝ, а след малкото кръгче, което бе принудена да направи кимна одобрително.
- Взимаме я. - двама от мъжете му я хвнаха здраво и я избутаха към кораба където вече виждаше момичета на нейната възраст облени в сълзи.

Измина цял месец. Когато стигнаха на твърда земя всички момичета бяха научени как да се подчиняват и как да вършат работата на една слугиня. Някои бяха продадени, но Ерелия и още две от момичетата владетелят бе предпочел и бе задържал за себе си ползвайки ги за личните му момичета, който оправяха покоите му, сервираха храна на него и гостите му, а понякога ползваше за лично забавление. Лия все още не бе викана в покоите му, може би защото бе и значително по-малка от другите две момичета и въпреки това, знаеше, че е въпрос на време. Ползваше ги като робини, а това бе забранено. Той просто отговаряше, че те са военопленнички, който изпълняват ролята на обикновени слугини. Изкарваше се дори щедър и милостив към тях.
- Ти, Тара. - той ѝ бе дал това име след като тя не искаше да му каже истинското си - Ела. - той и още няколко от приближените мъже бяха се отдали на разговори в личната му баня. Момичето несигурно пристъпи по-близо до господаря си, почти на ръба на басейна. Той ѝ направи знак да се наведе и тя послушно се снижи.
- Защо не влезеш при нас? - мъжете се засмяха групово, а любопитните им погледи се извърнаха към момичето. Тя поклати глава в знак на отказ. Не беше продумала и дума откакто я бяха довели тук.
- Хайде, Тара. Никой няма да те докосне, миличка. - усмихна се мъжа, но думите му прозвучаха повече като заповед отколкото като опит за успокоение. Нямаше какво да направи. Бе виждала какво се случваше с другите момичета, когато не изпълняват това, което им се казва и не бе за предпочитане. Момичето се изправи и въпреки нежеланието си извървя кратко разстояние до каменните стълби водещи някъде дълбоко в басейна. Погледите на мъжете следяха крачките ѝ. Пристъпи към първото стъпало. Краят на старата ѝ рокля попи част от водата когато изведнъж мъжки глас прокънтя в пространството.
- Не, не, не. - господарят се размърда на мястото си - Всички сме голи във водата. Трябва да се съблечеш. - усмихна се самодовлно мъжа, а другите мъжа хвърлиха по един одобрителен поглед към младото момиче. Тя преглътна нервно и трескаво свали роклята си захвърляйки я на страна. Кожата ѝ настръхна, а страните ѝ почервеняха от срам.  Очите ѝ се наляха със сълзи, но запърха с мигли, за да ги възпре да потекат. Мъжете гледаха голото ѝ тяло със задоволство докато тя побърза да влезе във водата, за да се прикрие. Господарят ѝ приближи, а тя отстъпи назад.
- Нищо няма да ти направя. - усмихна ѝ се протягайки ръка да погали лицето ѝ, а след това се доближи на сантиметри от устните ѝ. Ръката му се плъзна под водата и обви грубо талията ѝ придърпвайки я по-близо до себе си. Не можеше да издържи повече. За секунди го избута от себе си и побърза да излезе от басейна взимайки дрехите си и напускайки банята. В коридора пред нея облече отново дрехите си. Цялата трепереше. Нямаше сили да сдържа сълзите си и затова просто ги остави да се стичат. Чустваше се унижена, а сякаш не стигаше това, но отново гласът му.
- Тара! Ела! - минаха само секудни, но на нея ѝ се строиха като часове, в които се чудеше дали да отиде. Избърса сълзите си и преди отново да влезе в банята го забеляза. Букет от рози и малки, лилави цветчета. Това не бяха цветя. Това беше билка. Помнеше какво я бе научила майка ѝ за тези дребни цветчета. Изключително силни, можеха да излекуват всякакво натравяне стига да бъдат изпити на сухо, но при допир с водата изпускаха изключително вреден сок, който разяждаше кожата. Очевидно никой тук нямаше представа затова щом ги държаха до такава непосредствена близост до банята.
- Тара! - събра всички малки цветчета в ръката си и побърза да влезе обратно в огромното помещение.
- Тара, къде хукна. Мислех, че си прекарваме добре. - засмяха се в хора мъжете, а тя само се усмихна свенливо. Приближи се до страната от която беше господарят и приклектна пускайки незабелязано малките цветчета във водата, който веднага омекнаха и започнаха леко да потъват, а тя нежно прокара ръце по врата на мъжа и го целуна, той отвърна.
- Довечера ела в покоите ми, Тара. - тя се усмихна леко изчервена и излезе от банята със спокойна крачка. До няколко часа той едва ли все още щеше да диша, а какво оставаше за вечерта.

Конят препускаше през гората. Не помеше преди колко време беше тръгнала, нито от колко дни не бе яла. Преди да успее да стигне до какъвто и да било признак на цивилизация, ръцете ѝ изтръпнаха и изпусна юздите падайки от коня. Изгуби съзнание.

- Намерих я на пътя. - нямаше сили да отвори очи, но чуваше разговора състоящ се около леглото ѝ.
- Маркъс, не може да водиш непознати момичета в имението, колкото и зле да изглеждат. - скара се женски глас.
- Тя е колкото Алиса. - някаква тъга се прокрадна в гласа на мъжа. Настъпи тишина.
- О, мили. Знам, че ти липсва, но... виж, дъщеря ни може и да е жива.
- Лиза, никой не знае какво се е случило с нея. Никой. Нима не искаш да си имаш дъщеря? Нима не ти липсва толкова колкото и на мен? - последва още много тишина. Толкова много, че Лия реши, че вече отдавна е изгубила отново съзнание.
- Добре. - чу се звук от токчета, а след това Ерелия отново изгуби съзнание.

* Ерелия заема мясотото на дъщерята на семейство Кейн - Алиса Кейн. Никой не подозира, че всъщност това момиче не е истинската им дъщеря. Била е изпратена в далечен манастир още като малка и когато навършва шестнадесет семейство Кейн решава, че е крайно време да си я приберат. Каретата изчезва мистериозно и никой не чува нищо повече за истинската Алиса Кейн. Лия свиква да се представя за Алиса, харесва че отново има семейство и дори започва да се привързва към тях.
Alice.
Alice.
Essos
Essos

Брой мнения : 125
Join date : 07.04.2018

Върнете се в началото Go down

Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep. Empty Re: Like a dream the tree of life covers me and dulls my eyes, I fall asleep.

Писане by rhaella. Съб Апр 07, 2018 9:50 am

Добре дошла!
rhaella.
rhaella.
Sister
Sister

Брой мнения : 1275
Join date : 14.03.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите