sea salt

by Selis Сря Апр 11, 2018 3:38 pm

Selis = 27 = daughter of Qohor's leader = fc:Doutzen Kroes

- Виж на какво прилича косата ти!
- Сресаха я преди мину...
- Не се оправдавай. Колкото пъти и да срешат косата ти все ще изглежда ужасно, защото е твоята коса. Погледни я. Прекалено тъмна, рядка, лишена от всякаква красота. Понякога си мисля, че ще изглеждаш хиляди пъти по-добре с гола глава, но тогава се сещам и за лицетото ти. - момичето седеше с изправен гръб на леглото си, кръстосала крака по типично женствен и нежен начин. Кимаше леко с глава съгласявайки се с думите на майка си. Откакто се бе родила слушаше едно и също - колко много недостатъци има във външния ѝ вид. Понякога беше прекалено слаба, понякога прекалено пълна. Понякога очите ѝ бяха прекалено невзрачни, а друг път носа ѝ крив. Устните ѝ винаги са били крайно мъжки, отколкото нежни и женствени каквито трябваше да са на една принцеса. Ушите ѝ стърчали, кожата ѝ била бледа като на болен човек.
- Съжалявам, майко. - пое си дълбоко дъх и се изправи от леглото, за да се приближи до майка си. Тя бе сравнително по-ниска от дъщеря си с дълга руса коса, която винаги бе вплетена в сложна прическа. Роклите ѝ бяха повече от прелестни. Беше способна да привлече погледите на всички още с влизането си. Имаше държанието и погледа на владетел. Гласът ѝ беше властен, а тембърът спокоен обикновено. Никога не бе повишавала глас, или поне младото момиче не помнеше такъв момент.
- Знаеш ли, Селис, разочарована съм. Изключително много. Имайки предвид всичко, което съм направила за теб. Отгледах те, имаш позицията си заради мен. Угаждах на прищевките ти. Въпреки вилядите ти недостатъци все още те държа до себе си вместо да съм се отказала от теб, а ти продължаваш да пренебрегваш с такава лекота целия ми труд. - въздъхна безпомощно възрастната пристъпвайки към дъщеря си. Студените, лилави ириси се забиха в тези на младото момиче. Тръпки полазиха по бледата ѝ кожа, но се опита да запази увереността си и да не отстъпи.
Дясната длан на жената подпали порцелановата кожа на Сел и мясото се зачерви. Очите ѝ се навлажниха, а погледа ѝ се разми, но стисна силно челюст, за да не се позволи на сълзите да потекат. Не можеше да си представи да отвърне на майка си, защото преди всичко ѝ бе майка. Беше ѝ дала живот, и наистина Селис нямаше да е това, което беше днес.
- И за секунда не почвай да си вярваш, че можеш да се справиш без мен. - нямаше и капка емоция в думите ѝ. Посегна грубо с ръка към лицето на младото момиче и избърса очите ѝ - И не смей да плачеш пред когото и да било. Нямаш представа какъв ще е съпруга ти. Може да ти стори всичко. Не си позволявай да плачеш заради подобни глупости. - избута настрана момичето, обърна се и излезе оставяйки вратите да се блъснат зад нея.
Момичето стана от леглото и отиде до ниската масичка пред огледалото. Взе гребена и започна сама да реше косите си. Обикновено това бе работа на слугите, но сега... сега не искаше да вижда никого.

by **rhaella.** Сря Апр 11, 2018 3:40 pm

Добре дошла!

sea salt

sea salt

Re: sea salt