× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
» Отсъствия
Yesterday at 9:58 pm by Alexandra Doxas

» You can't fight fire with fire.
Yesterday at 2:41 pm by nymeria.

» Връщане на герой
Вто Яну 15, 2019 8:17 pm by ansya stark;

» Zandar Stark | Chief strategist and commander of the army of Winterfell| fc: Luke Evans | TAKEN.
Пон Яну 14, 2019 10:36 pm by ansya stark;

» Запазване на лик.
Пон Яну 14, 2019 3:16 pm by Narcissa.

» Pick your poison.
Пон Яну 14, 2019 2:06 pm by Elia Sand.

» Doros Qo | King of Summer Islands | fc: Jonathan Rhys Meyers | FREE.
Нед Яну 13, 2019 12:48 pm by ansya stark;

» veneno de serpiente.
Чет Яну 10, 2019 11:52 pm by the serpent.

» when the snow falls and the wind blows the lone wolf dies but the pack survives.
Чет Яну 10, 2019 8:56 pm by ansya stark;

» Some legends are told. Some turn to dust or to gold.
Чет Яну 10, 2019 4:08 pm by reyna targaryen.

» Съобщения.
Чет Яну 10, 2019 1:02 pm by ansya stark;

» ❄❄❄ ❅ ❄❄❄
Чет Яну 10, 2019 3:37 am by Ivyra Stark

× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

Ivyra Stark

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 47, на Вто Дек 04, 2018 9:29 pm

They forgot who she was.

Go down

They forgot who she was.

Писане by -nightflame on Сря Апр 18, 2018 10:30 pm


RUBY
25 - Common People - Jamie Alexander


Тя беше никой.
Никой не я познаваше.
Никой не говореше с нея.
Никой дори не я беше виждал.
Тя беше сянка.
Непозната, но тайнствена.
Тя беше р у б и н.
Скъпоценен кристал за короната на някой крал.

Но тя никога нямаше да бъде ничия.
Тя беше волната, свободната, дръзката.
Беше сама сред многото, но какво?
Никой не я познаваше, нали?
Можеше да бъде, която си поиска, където си поиска, с когото си поиска.
За нея нямаше дом, нямаше семейство, нямаше традиция и род.
Тя беше само с в о я.



Тя беше просто Р у б и. Нямаше семейство и никога не си бе спомняла да има. Сама бе семейство на себе си. Сама се грижеше за себе си, сама преживяваше всичко, каквото и да й се случваше. Нямаше майка, която да я утеши, когато сълзите рухваха от очите й. Нямаше баща, който да пребиеше момчето, разбило сърцето й и после да й говори за чест и достойнство, които да пази. Нямаше сестра, на която да сподели мъките си като на най - добра приятелка. Нямаше и брат, с когото да се боричка на мократа трева. Нямаше приятел, с който да можеше да се смее, да язди, да обикаля света и да търси неизвестното. Нямаше дори врагове, на които да можеше да излее гнева си. Нямаше и любим, когото да можеше да обича с цялото си сърце.

Ру нямаше нищо. Но и дълбоко в сърцето й нямаше нищо. Нито омраза, нито любов, нито милост, нито търпение, нито злоба, нито добрина. Нямаше нищо. То беше напълно празно от много време. В това сърце нямаше нищо, което да можеше да бъде побрано. Нямаше нищо, което да можеше да се задържи дълго. Но в пъстрите й очи се виждаше металното пламъче на фанатизма, който бе преминал в степента на лудостта, която не й позволяваше да промени нищо в живота си, да промени и мнението си за него. Руби беше целенасочена, умна, знаеше как да постигне целите си и го правеше без компромиси. Беше готова на всичко, за да получи това, което й трябваше. Така печелеше всичко. Така живееше живота си. Тялото й, умът й бяха просто една сделка за нея. Ру искаше ли нещо, си го взимаше. Нямаше нужда да прави компромиси, защото знаеше, че само така щеше да успее и винаги бе вярвала в това. Нямаше емоция, имаше само нужда за живот, за глътка въздух, която смяташе, че само така можеше да поеме. Обичаше ли живота си? - Не. Обичаше начинът, по който той й въздействаше, по който я караше да се чувства. Обичаше тръпката и тръпката обичаше нея. Нямаше емоция, а само адреналин, само нужда за живот. Без любов към него, а към изпитанията му, към всичко лошо, което можеше да предложи.

Сърцето й не жадуваше за любов. Руби не беше жената, която търсеше своя принц. Не беше жената, която нощем преди да заспи, мислеше за своя любим. Тя просто искаше да оцелее сред мъжкия свят, в който жената беше просто средство за печелене на пари, власт, слава и какво ли не. Жените за мъжете бяха едно нищо. Просто някакъв предмет, който когато остарееше, ставаше ненужен и се изхвърляше, а дори преди да бъде изхвърлен, заменян от много други такива. Мъжете бяха долни използвачи, използващи всичко в името на стратегията си. А Руби не искаше да бъде част от нечия стратегия. Тя искаше просто да бъде сама. Да бъде свободна. Да оцелява, както можеше. Нямаше нужда от друго.

Тя сама си беше Р у б и н. Няма място за други.

●●●●●●●●●●


you've gotta give for what you take
Well it looks like the road to heaven. But it feels like the road to hell.
avatar
-nightflame
Common
Common

Брой мнения : 137
Join date : 18.04.2018

Върнете се в началото Go down

Re: They forgot who she was.

Писане by Narcissa. on Чет Апр 19, 2018 2:43 am

Одобрена, добре дошла!

●●●●●●●●●●

my husband
is no normal man.
A normal man can do the impossible to save the woman he loves;


avatar
Narcissa.
Stark
Stark

Брой мнения : 2013
Join date : 14.03.2018

http://power-is-power.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите