× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
» Отсъствия
Съб Сеп 08, 2018 9:44 am by Arianne Martell.

» Leah Tully| Lady of the Riverrun| fc: Sophie Turner | FREE
Съб Сеп 01, 2018 2:59 pm by ansya stark;

»  Love is all we have- the only way to help each other.
Съб Сеп 01, 2018 12:39 pm by Narcissa.

» Pick your poison.
Съб Сеп 01, 2018 10:59 am by Elia Sand.

» Just Jayce
Пет Авг 31, 2018 10:49 pm by Narcissa.

» Cayden Stark | Prince of Winterfell | fc: Nicholas Hoult | TAKEN
Вто Авг 28, 2018 8:32 pm by Cayden Stark

» You can't fight fire with fire.
Пон Авг 27, 2018 10:27 pm by nymeria.

» Aiden Stark|Bastard Prince of Winterfell|fc: Dylan O'Brien| FREE
Пон Авг 27, 2018 10:58 am by reyna targaryen.

» A.D.
Чет Авг 23, 2018 3:09 pm by -A._D.

» Запазване на лик.
Чет Авг 23, 2018 12:10 am by Narcissa.

» Please see me, reaching out for someone I can’t see.
Сря Авг 22, 2018 11:12 am by Bellenora.

» Съобщения.
Вто Авг 21, 2018 11:46 pm by Narcissa.

× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 1 Гост

Alec

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 33, на Пет Мар 23, 2018 9:41 pm

Drake Walker

Go down

Drake Walker

Писане by Drake Walker on Сря Май 30, 2018 11:10 pm

Дрейк Уолкър - 26 - Грейджой - Torrance Coombs
Дрейк вървеше по ръба на всичко. Някой път на живота. Някой път на смъртта. А сега по ръба на корпуса на кораба си, който не беше предназначен точно за това, но в момента всичко беше неподвижно и безопасно. А дали не беше винаги така? Дали винаги не беше внимавал? Дали винаги не беше премервал движенията си така, че да може винаги да държи в ръцете си спокойствието си? Или това беше просто една маска, която можеше всеки момента да падне и зад нея да се появи някаква скрита истина?

Зад лицето, изпитващо пълно спокойствие всеки път, не се криеше нищо друго освен друго спокойно лице, което можеше да докаже, че имаше само истинско аз, което дори не се криеше. Дрейк беше това, което е. Без тайни, без двуличия, без драмата на малкия човек. В кръвта му течеше благородна кръв. Той беше някак разхранен със самочувствието на някакъв човек, който стоеше над другите. И нямаше проблем с това. Дори понякога му харесваше да знае, че имаше привилегии. Защото не всеки можеше. Не беше някаква важна клечка, от която в действително да зависеше нещо. Беше много далечен роднина на Грейджой и дори не знаеше какъв точно им беше. Но за него нямаше особено значение това. Когато имаха нужда от него, щеше да се отзове. Не смяташе себе си за излишен, но и не се превъзнасяше. Самочувствието му никога не бе преминавало границите на нормалното и сега нямаше начин да се случи подобно нещо.

Той беше премерен, умерен. Знаеше докъде можеше да стигне и стигаше дотам. А ако искаше да продължи, винаги се уверяваше, че всичко за него щеше да бъде наред след това. При това без никакви изключения. Дрейк не би изложил себе си на опасност. А семейството му никога не бе значело нещо за мъжа. Той нямаше нужда от тях, както и те от него. Не беше любим син, но единствен, което също му носеше някакви допълнителни плюсове, които все някога Уолкър щеше да използва. Беше само въпрос на време и на прости изчисления, които щяха да направят нещата за Дрейк такива, каквито на него му се иска.

Корабът му беше подарък, а богатството му някак растеше. Разбира се, от грабежи. Дрейк бе типичен пират. Не много известен, но достатъчно нашумял сред обществото. Някои хора се бояха от него, други, го мислеха за поредното пиратче, което си мислеше, че можеше да направи нещо по - голямо от това да ограби някаква си дама. Това никак не беше така. Дрейк често участваше в големи грабежи и си взимаше от тях слава, жълтици или някаква ценна информация. Всичко можеше да бъде от полза. Не беше готов на всичко за целите си. Защото всичко беше твърде много. Дрейк не бе готов да даде всичко, за да получи някаква малка част, докато можеше да не се натоварва и да получи отново същото.

Или поне така мислеше до днес ... докато не се срещна с нея. Макар че все още не беше сигурен какво мислеше за нея. Не знаеше какво да прави с нея ... или просто така си мислеше, за да се заблуждаваше. Макар и да знаеше, че точно това беше безсмислено. И някога щеше да признае и сам пред себе си, и сам пред всички. И тогава нямаше нищо да има значение. Защото щеше да има нея.
avatar
Drake Walker
Greyjoy
Greyjoy

Брой мнения : 81
Join date : 29.05.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите