× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
» Отсъствия
Съб Сеп 08, 2018 9:44 am by Arianne Martell.

» Leah Tully| Lady of the Riverrun| fc: Sophie Turner | FREE
Съб Сеп 01, 2018 2:59 pm by ansya stark;

»  Love is all we have- the only way to help each other.
Съб Сеп 01, 2018 12:39 pm by Narcissa.

» Pick your poison.
Съб Сеп 01, 2018 10:59 am by Elia Sand.

» Just Jayce
Пет Авг 31, 2018 10:49 pm by Narcissa.

» Cayden Stark | Prince of Winterfell | fc: Nicholas Hoult | TAKEN
Вто Авг 28, 2018 8:32 pm by Cayden Stark

» You can't fight fire with fire.
Пон Авг 27, 2018 10:27 pm by nymeria.

» Aiden Stark|Bastard Prince of Winterfell|fc: Dylan O'Brien| FREE
Пон Авг 27, 2018 10:58 am by reyna targaryen.

» A.D.
Чет Авг 23, 2018 3:09 pm by -A._D.

» Запазване на лик.
Чет Авг 23, 2018 12:10 am by Narcissa.

» Please see me, reaching out for someone I can’t see.
Сря Авг 22, 2018 11:12 am by Bellenora.

» Съобщения.
Вто Авг 21, 2018 11:46 pm by Narcissa.

× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 33, на Пет Мар 23, 2018 9:41 pm

Do not talk to me of ... ! I know its wrath and ruin.

Go down

Do not talk to me of ... ! I know its wrath and ruin.

Писане by Oropherion on Вто Юли 17, 2018 2:47 pm

Времето - то не лекува. То не заздравява раните, а просто ги покрива с марлена превръзка от нови илюзии и лъжи.
И понякога щом се вкопчваш в нещо, тази превръзка отлита и свеж въздух попада върху раната, подарявайки ти нова болка… нов живот, който ти се струва по-сладък от предишният, но това не е така. Този живот носи нова доза отрова, която всички създания обичаха да пият.
Времето е лош лекар. Кара те да забравиш за болката от старите рани, като ти нанася нови и нови… Така и пълзим през целия живот, като негови ранени войници… И с всяка година в душата расте ли расте броят на лошо поставените превръзки.
С времето човек разбира колко е сам в този свят. Веднъж изгубиш ли онова, което би трябвало да те придържа към този живот се превръщаш в един бродник. Ходиш и ходиш, но накрая не откриваш нищо друго освен прах и лъжи. Болката, която някога си изпитвал изчезва и, съвсем скоро, се превръща в друга емоция, която започва да те дърпа надолу или да те изтласква нагоре. В най-добрият случай това е гнева, а в най-лошия празнотата. За белокосия мъж празнотата беше като дупка в гръдта, която не спираше да кърви, но не с ален цвят. Онова, което изтичаше от отворена рана беше далеч по- ужасяващо. Капчиците вода от разтопения лед на душата му чезнеха секунда подир секунда, гонейки се в непрестанен бяг.
Нямаше нищо – ни семейство, ни дом, ни друг с който да сподели самотния път. Стъпките му чезнеха из зелените поляни, вековните гори, дълбоките планини и жестоките снегове докоснати от ледената ръка на севера. Никой не го познаваше, никой нямаше и да го опознае. Гласът му беше незнаен. Хората виждаха единствено бродещата му сянка, която не спираше дори през нощта. Очи видели всичко, очи сковани от лед, неспособни да извърнат поглед назад. Висок като вековно дърво, което отдавна бе замръзнало в северните прегръдки. Ето това беше той – мъж обвит в мистерия и дълга роба, която позволяваше на света да съзре единствено очите, които бяха замръзнали във времето.
Казваха, че дошъл от севера, но кой можеше да потвърди това?
Отговорът на това беше: никой… дори самият той, вече бе забравил от къде беше дошъл.
Къде отиваше? Кой знае… някъде в нищото. Някъде, където нямаше да се наложи да бяга. В най-празните и самотни дни точно такива мисли му се въртяха из съзнанието, но истината беше, че такова място не съществуваше. Не и за такива като него. Ето защо продължаваше да броди без да спира. Не спеше. Често присядаше в мрака и тихо сграбчваше, скритата ножницата в която имаше меч. Замисляше се и дълго време съзираше небето, усещайки как празнотата продължаваше да кънти. Усещаше колко му липсваше онова място.
Онези снегове, онази зима, онзи студ, който го съграждаше.
От тях не беше останало нищо.
Единственото, което беше останало бе самотата, която бе започнала да се сплъстява, превръщайки се в омраза.
Oropherion
The wanderer
Age: 38 (maybe)
White Walker



Последната промяна е направена от Oropherion на Вто Юли 17, 2018 4:03 pm; мнението е било променяно общо 1 път


OH, MY SWEET SUMMER CHILD, WHAT DO YOU KNOW OF FEAR?
THERE CAME A NIGHT THAT LASTED A GENERATION, KINGS FROZE TO DEATH IN THEIR CASTLES SAME AS THE SHEPERDS IN THEIR HUTS; AND WOMAN SMOTHERED THEIR BABIES RATHER THAN SEE THEM STARVE AND WEPT.
  
IN THAT DARKNESS THE WHITE WALKERS CAME FOR THE FIRST TIME. THEY SWEPT THROUGH CITIES AND KINGDOMS, RIDING THEIR DEAD HORSES WITH THEIR PACK OF PALE SPIDERS.
avatar
Oropherion

Брой мнения : 293
Join date : 17.07.2018

Върнете се в началото Go down

Re: Do not talk to me of ... ! I know its wrath and ruin.

Писане by Narcissa. on Вто Юли 17, 2018 3:14 pm

Одобрен, добре дошъл! <3


i had given up
I didn’t know who to trust
You took my hand in yours, You started breaking down my walls And you covered my heart in kisses


avatar
Narcissa.
Stark
Stark

Брой мнения : 1523
Join date : 14.03.2018

http://power-is-power.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите