× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
» Отсъствия
Съб Сеп 08, 2018 9:44 am by Arianne Martell.

» Leah Tully| Lady of the Riverrun| fc: Sophie Turner | FREE
Съб Сеп 01, 2018 2:59 pm by ansya stark;

»  Love is all we have- the only way to help each other.
Съб Сеп 01, 2018 12:39 pm by Narcissa.

» Pick your poison.
Съб Сеп 01, 2018 10:59 am by Elia Sand.

» Just Jayce
Пет Авг 31, 2018 10:49 pm by Narcissa.

» Cayden Stark | Prince of Winterfell | fc: Nicholas Hoult | TAKEN
Вто Авг 28, 2018 8:32 pm by Cayden Stark

» You can't fight fire with fire.
Пон Авг 27, 2018 10:27 pm by nymeria.

» Aiden Stark|Bastard Prince of Winterfell|fc: Dylan O'Brien| FREE
Пон Авг 27, 2018 10:58 am by reyna targaryen.

» A.D.
Чет Авг 23, 2018 3:09 pm by -A._D.

» Запазване на лик.
Чет Авг 23, 2018 12:10 am by Narcissa.

» Please see me, reaching out for someone I can’t see.
Сря Авг 22, 2018 11:12 am by Bellenora.

» Съобщения.
Вто Авг 21, 2018 11:46 pm by Narcissa.

× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 33, на Пет Мар 23, 2018 9:41 pm

The blood they left me to die in, I drank it.

Go down

The blood they left me to die in, I drank it.

Писане by erian blackfyre. on Сря Юли 25, 2018 1:32 am




erian blackfyre kael xidius | 27 | house blackfyre | fc: will tudor


BLACK OR RED, A DRAGON IS A DRAGON.

Мъжете Блекфайър имаха една съдба, една слабост и не можеха да отклонят поглед от нея. Бяха неспособни да запушат ушите на сърцето си за сладката й песен, да затворят гърлата си, за да не погълнат отровата й. Сякаш бе втъкана в самите дебри на същността им. Слабост, която накрая винаги се превръщаше в тяхната смърт.
Бунтуваха се и умираха. Защото се нуждаеха от справедливост и желаеха повече. Колелото се въртеше и въртеше, историята се повтаряше, бе се повтаряла в продължение на пет поколения, сякаш вече определена и отдавна предначертана, докато накрая, посичайки Мелис, Баристан Селми не бе сложил край. Студен, жесток и окончателен, защото тази слабост се бе разтворила в кръвта им и те не бяха могли да я изкоренят от празните си гърди навреме. Но макар че години наред бяха губили главите и телата си от мечовете и огъня на Таргариен, Блекфайър бяха изгубили животите си много преди това. В своя.
И, понеже опасността бе преминала, повечето забравиха. Но Ериан не го направи. Бе инстинкт, дълбоко вкоренен в човешката природа – паметта автоматично заличаваше това, което караше сърцето да се обръща в кухината си. Заместваше старите спомени с нови, по-хубави; давеше миналото в блясъка на настоящето или потенциала на бъдещето, изтриваше истината, за да я замести с лъжата. Защото в същността е закодирано да забравяш, когато не можеш да се справиш с тежестта на това да помниш. Из нишките й е вплетен поривът да избягаш. Прост механизъм, имащ за цел да съхрани душата, когато тя е на път да се изгуби в чернотата на съзнанието. Ериан знаеше, че е трудно да пребориш подтика към първичното. И не ги мразеше за слабостта им, но никога не я позволи на себе си.
Бе бил едва на пет и единственият останал жив мъжки наследник на Блекфайър, когато за първи път се бяха опитали да го убият. Така и не разбра дали бяха били пратеници на Таргариен или на някой от васалските им домове, но и нямаше особено значение, защото той отдавна бе поставил всичките под общия знаменател на омразата си. Все още виждаше кръвта, когато затвореше очи – кръвта бе била навсякъде, но най-ярък бе споменът за тази, която не бе била негова. Тази, която бе целунала нощта и изпила целия й мрак, за да го замести с толкова много червено – кръвта, която си бе присвоила живота на останалото му семейство, на майка му и на сестрите му, на които се бе налагало да съществуват в сенките, в тишината, за да го претопи в смъртта, напластила се сега в същността му. Бе се отпечатала и от вътрешната страна на клепачите му и, колкото и да затваряше очи, кошмарът не изчезваше. Не ставаше на прах. Вместо това бе започнал да съществува в главата му, придружен от някаква ужасна, умопомрачаваща повторяемост, която крадеше всички други мисли, за да остави място само за тази.
И годините, прекарани като наемник в Есос след това, не бяха били по-малко жестоки с него. Там се бе научил да удушава мъже с голи ръце и да прерязва гърлата им, без да плаче; да бъде студен, без да усеща болката в сърцето си. Бе носил смъртта и кръвта върху себе си като царствена плащеница; корона от костите на враговете си, за да потисне порива да тръгне към тези, които наистина усещаше най-много като такива, и да вземе тяхната. Защото в края на краищата Ериан бе Блекфайър и не можеше да обърне гръб на слабостта си. Но бе и Таргариен, като всички от рода си, които се криеха иззад различна фамилия, но носеха тяхната кръв във вените си, кръвта на Стара Валирия, и душата на дракон между същността и сърцето си.
Не забрави. Не заключи спомените си иззад вратата на миналото. Бе ги оставил да заживеят в главата му и сега, дълго след като бяха били реалност, все още блуждаеха из коридорите на ума му като призраци, вдъхвайки живот на още такива по пътя си; докато накрая лицата и гласовете измежду стените на черепа му не бяха станали хиляди. С времето се научи, че бе много по-лесно да помни. Спомените биваха еквивалент на омраза, а без нея той щеше да бъде така празен. Затова си повтаряше имената им, едно по едно, в тъмнината. И броеше минутите до момента, в който щеше да ги накара да превърнат неговото в молитва.
На всички мъже Блекфайър им бе писано да умрат.
И Ериан Блекфайър вече бе мъртъв. Но Каел Ксидиъс сега започваше.





п. с. разбрал съм се за рода с администратор.
avatar
erian blackfyre.
Other
Other

Брой мнения : 78
Join date : 24.07.2018

Върнете се в началото Go down

Re: The blood they left me to die in, I drank it.

Писане by ansya stark; on Сря Юли 25, 2018 1:42 am

Добре дошъл. <3


You're a color that don't exist

What are you? I hear sounds you make with my lips, what are you? I'm getting so close to coming to my senses.
avatar
ansya stark;
Stark
Stark

Брой мнения : 1396
Join date : 23.03.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите