× THE STORY ×
Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.
* * *
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.
* * *
× WELCOME ×
Вход
× LATEST ×
Latest topics
× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 47, на Вто Дек 04, 2018 9:29 pm
The blood they left me to die in, I drank it.
2 posters
Страница 1 от 1
The blood they left me to die in, I drank it.
BLACK OR RED, A DRAGON IS A DRAGON.
Мъжете Блекфайър имаха една съдба, една слабост и не можеха да отклонят поглед от нея. Бяха неспособни да запушат ушите на сърцето си за сладката й песен, да затворят гърлата си, за да не погълнат отровата й. Сякаш бе втъкана в самите дебри на същността им. Слабост, която накрая винаги се превръщаше в тяхната смърт.
Бунтуваха се и умираха. Защото се нуждаеха от справедливост и желаеха повече. Колелото се въртеше и въртеше, историята се повтаряше, бе се повтаряла в продължение на пет поколения, сякаш вече определена и отдавна предначертана, докато накрая, посичайки Мелис, Баристан Селми не бе сложил край. Студен, жесток и окончателен, защото тази слабост се бе разтворила в кръвта им и те не бяха могли да я изкоренят от празните си гърди навреме. Но макар че години наред бяха губили главите и телата си от мечовете и огъня на Таргариен, Блекфайър бяха изгубили животите си много преди това. В своя.
И, понеже опасността бе преминала, повечето забравиха. Но Ериан не го направи. Бе инстинкт, дълбоко вкоренен в човешката природа – паметта автоматично заличаваше това, което караше сърцето да се обръща в кухината си. Заместваше старите спомени с нови, по-хубави; давеше миналото в блясъка на настоящето или потенциала на бъдещето, изтриваше истината, за да я замести с лъжата. Защото в същността е закодирано да забравяш, когато не можеш да се справиш с тежестта на това да помниш. Из нишките й е вплетен поривът да избягаш. Прост механизъм, имащ за цел да съхрани душата, когато тя е на път да се изгуби в чернотата на съзнанието. Ериан знаеше, че е трудно да пребориш подтика към първичното. И не ги мразеше за слабостта им, но никога не я позволи на себе си.
Бе бил едва на пет и единственият останал жив мъжки наследник на Блекфайър, когато за първи път се бяха опитали да го убият. Така и не разбра дали бяха били пратеници на Таргариен или на някой от васалските им домове, но и нямаше особено значение, защото той отдавна бе поставил всичките под общия знаменател на омразата си. Все още виждаше кръвта, когато затвореше очи – кръвта бе била навсякъде, но най-ярък бе споменът за тази, която не бе била негова. Тази, която бе целунала нощта и изпила целия й мрак, за да го замести с толкова много червено – кръвта, която си бе присвоила живота на останалото му семейство, на майка му и на сестрите му, на които се бе налагало да съществуват в сенките, в тишината, за да го претопи в смъртта, напластила се сега в същността му. Бе се отпечатала и от вътрешната страна на клепачите му и, колкото и да затваряше очи, кошмарът не изчезваше. Не ставаше на прах. Вместо това бе започнал да съществува в главата му, придружен от някаква ужасна, умопомрачаваща повторяемост, която крадеше всички други мисли, за да остави място само за тази.
И годините, прекарани като наемник в Есос след това, не бяха били по-малко жестоки с него. Там се бе научил да удушава мъже с голи ръце и да прерязва гърлата им, без да плаче; да бъде студен, без да усеща болката в сърцето си. Бе носил смъртта и кръвта върху себе си като царствена плащеница; корона от костите на враговете си, за да потисне порива да тръгне към тези, които наистина усещаше най-много като такива, и да вземе тяхната. Защото в края на краищата Ериан бе Блекфайър и не можеше да обърне гръб на слабостта си. Но бе и Таргариен, като всички от рода си, които се криеха иззад различна фамилия, но носеха тяхната кръв във вените си, кръвта на Стара Валирия, и душата на дракон между същността и сърцето си.
Не забрави. Не заключи спомените си иззад вратата на миналото. Бе ги оставил да заживеят в главата му и сега, дълго след като бяха били реалност, все още блуждаеха из коридорите на ума му като призраци, вдъхвайки живот на още такива по пътя си; докато накрая лицата и гласовете измежду стените на черепа му не бяха станали хиляди. С времето се научи, че бе много по-лесно да помни. Спомените биваха еквивалент на омраза, а без нея той щеше да бъде така празен. Затова си повтаряше имената им, едно по едно, в тъмнината. И броеше минутите до момента, в който щеше да ги накара да превърнат неговото в молитва.
На всички мъже Блекфайър им бе писано да умрат.
И Ериан Блекфайър вече бе мъртъв. Но Каел Ксидиъс сега започваше.
п. с. разбрал съм се за рода с администратор.
erian blackfyre.- Other
- Брой мнения : 78
Join date : 24.07.2018
Re: The blood they left me to die in, I drank it.
Добре дошъл. <3
ansya stark;- Stark
- Брой мнения : 5065
Join date : 23.03.2018
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря Юни 26, 2019 10:51 pm by ansya stark;
» Запазване на лик.
Пон Юни 24, 2019 8:59 pm by ansya stark;
» Отсъствия
Нед Юни 23, 2019 11:13 pm by Narcissa.
» Jaehaerys Targaryen|councillor of king Rhaegar|fc: aaron tveit|TAKEN
Пет Юни 07, 2019 11:34 pm by rhaegar.
» ❄❄❄ ❅ ❄❄❄
Чет Юни 06, 2019 8:07 pm by Ivyra Stark
» Ivyra Stark | Princess of Winterfell | fc: Kaya Scodelario | TAKEN.
Чет Юни 06, 2019 10:00 am by lady sun;
» ♦ insane is not always a bad word ♦
Сря Юни 05, 2019 11:07 pm by kaya
» -||in the end it doesn't even matter||-
Сря Юни 05, 2019 8:08 pm by Rose.
» A seven nation army couldn't hold me back.
Сря Юни 05, 2019 7:13 pm by doreana morras.
» "You hate me, huh? That sounds like the beginning of a love story, not the end of one."
Нед Май 26, 2019 1:51 pm by relaenya dotaris;
» and please do not hurt me, love, i am a fragile one.
Нед Май 26, 2019 10:41 am by lady sun;
» Pick your poison.
Вто Май 21, 2019 8:56 pm by Elia Sand.