Valyria was the greatest city in the known world.

Мълвата за децата на Валирия се разпространяваше с всеки изминал ден. Малцина бяха тези, които не бяха чували за Велария и Велира. Едната – безпогрешен наемник, а другата – неуловим шпионин. Коя ли? Никога не можеш да бъдеш сигурен. Оставят те да се чудиш коя е пред теб, да си мислиш дали ще те убие, дали ще ти вземе информацията преди да усетиш, или просто ще те подмине, защото си твърде незначителен. За своята младост животът им бе изпълнен с прекалено много. Много предателства, много жертви, много злато. Уменията им бяха търсени и скъпи, благодарение на което бяха натрупали голямо богатство. Бяха млади, красиви и пълни с пари, какво повече можеха да желаят? Защо не се оттегляха? Те искаха всичко. Целият свят беше пред тях, изпълнен с толкова възможности, които им се усмихваха и чакаха усмивка в отговор. Можеха да си вземат, да грабят с пълни шепи от това всичко, което искаха. И едва ли някой щеше да успее да ги спре. Амбициите им бяха техните водачи, безумната смелост беше тяхна най-добра приятелка. И може би тя ги изпрати в земите на дотраките, може би именно тя превърна Велария в съпруга на хал Роло. Бе безмилостен и още по-безстрашен от нея и с много мъже зад гърба си. Водеше внуителен по размери халазар, беше се доказал в много битки, а дългата му плитка беше свидетелството за това. Макар и добър воин, не беше особено наблюдателен съпруг. Самият той не знаеше коя стои пред него. Не знаеше за Велира, не можеше да си представи колко пъти тя бе на мястото на Велария в леглото му, колко пъти бе желала да пререже гърлото му докато спи. Но не, това беше удоволствието на сестра й, искаше да намери смъртта си от нейната ръка, но когато настъпеше точното време за това. Велария се доказа сред дотраките като една силна халиси, достойна за уважение и въпреки, че не беше с тяхната кръв, бе спечелила тези диваци.
Но дали беше достатъчно, за да я последват? Да я последват след смъртта на своя хал и да приемат съпругата му за водач. Оказа се достатъчно, без да подозират, че именно Велария бе причината за смъртта на техния лидер. Месеци наред я следваха послушно, докато истината не излезе наяве. Кога и как се беше случило, не стана ясно, но мигом справедливостта опита да възтържествува, поднесена от Саво, един от кръвните ездачи на покойния хал, заклел се във вярност и пред Велария. Потъка своята клетва, в мига, в който извади оръжието си и я предизвика. Битката бе дълго време равностойна, Саво бе умел воин, но противницата му беше убиец. Велира се справяше с такива като него, справяше се и с по-добри. След ожесточена битка, мъжът се строполи на прашната земя, а окървавената близначка се изправи пред погледите на дотраките. Иззад нея се чу конски тропот, а объркани, невярващи възгласи се понесоха из халазара щом Велария застана до сестра си. Бяха доказали, че заслужават мястото си, Велария бе убила хала без нито една загуба в живота си, без самата тя да пострада, а от оръжието на Велира откри смъртта си и един от доверените му хора. Дотраките бяха лоялни пред силата. А Велария и Велира бяха съумели да им я покажат.