× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
» power
Yesterday at 9:16 pm by Sabriel

» Lavender Malister - the warrior princess
Yesterday at 6:20 pm by Violet N.

» Запазване на лик.
Yesterday at 8:52 am by Narcissa.

» i am the northern sky of terror
Пон Дек 17, 2018 4:37 pm by ansya stark;

» Съобщения.
Пон Дек 17, 2018 2:50 pm by reyna targaryen.

» Отсъствия
Пон Дек 17, 2018 7:53 am by rhaegar.

» Връщане на герой
Съб Дек 15, 2018 10:29 pm by ansya stark;

» Edward Tully|King of Riverrun|fc. Sam Heughan|FREE
Съб Дек 15, 2018 1:50 pm by Violet N.

» Rhamos Wyldefyre | first prince of Qarth | fc. Michael B Jordan | FREE
Пет Дек 14, 2018 11:53 pm by Narcissa.

» like a phoenix
Пет Дек 14, 2018 10:18 pm by ansya stark;

» Look, you could meet someone you like during the meteor strike.
Пет Дек 14, 2018 8:33 pm by ansya stark;

» Norys Elyssion | King of Braavos | fc. Tom Riley | TAKEN.
Пет Дек 14, 2018 7:02 pm by ansya stark;

× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 10 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

amberle., arthur;, Asterion Rayder, eliar ironborn, Kathlynn Tully., melesya elyssion., Narcissa., Nilissa S., rawdon croy., Violet N.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 47, на Вто Дек 04, 2018 9:29 pm

A.D.

Go down

A.D.

Писане by -A._D. on Чет Авг 23, 2018 3:27 am


A. D.
23-годишен, Братството
Лик: Liam McIntyre
Нека просто остане така, всички го знаеха като Ей Ди, така и го наричаха, и въобще не се запитваха за името му, какво значеха тия инициали, дали бяха истинските му имена или не - нямаше значение. Нормално, никой не се вълнуваше от никого в Братството, те просто работеха, слугуваха, убиваха, изнасилваха, размазваха, плячкосваха и не питаха... и не задаваха нито въпроси, нито дори думичка - просто действаха безпощадно, безмилостно, толкова бързо и яростно, че след това не оставаше и следа. Като дракон, изпепелил цяло малко селище, от което оставаше само прах, танцуващ с вятъра из целия свят. Колко поетично... и трагично, но беше самата реалност. След всичко, което преживя и което му се случи, само Братството му остана единственото семейство. Трябваше да изкорени всичко свързано с предишния си живот, майка... сестра... особено сестра си, която толкова много ненавижда, заради последните изминали събития, които наскоро научи около нея. Преглъщаше, не искаше да си спомня, затваряше очи и си въобразяваше само кръв и писъци. Защо, може би ще се запитате? Защото точно тези две неща са единственото му останало нещо в този живот, на които държеше. Повечето пъти убиваше за удоволствие, преобразявайки всяка своя жертва в лика на сестра си. Мразеше я... ненавиждаше я...


- Ерис... Ерис, върни се, Ерис! - не, нямаше да се спре за нищо на света. Беше си такъв от малък, винаги палав, винаги непоклатим, с буен нрав и с много, много твърда и ината глава. Да, на няколко пъти си я е пръскал, явно затова не се бои от кръв и не му прилошава. Южняшкия горещ пясък под краката му го караше да ненавижда страната, в която живее. Земите на Мартел не му бяха от любимите места. Селището му буквално се намираше на брега на морето, затова и можеше всеки ден да се разхлажда там, затова и в момента се беше запътил натам. От гледката на майка му с пореден пиянски женкар в дома му, го накара да изтича с всичка сила и да не се върне никога повече. Не можеше да повярва, че майка му прави това, беше яростен, риташе с ходилата си горещия пясък, които бяха обвити в плат (които най-вероятно изобразяваха обувките му) и ридаеше от болка, че нямаше кой друг да се грижи за него и сестра му. (но може би и не осъзнаваше, че беше твърде трудно да се открие работа, която да изхранва тричленно семейство) Откакто се помни, той баща си не познава, кой е - не знаеше. Майка му обясняваше, че е всъщност мъртъв, но той не смяташе така. Излезеше ли навън от къщата си, всеки го гледаше със съжаление или презрение, знаейки малките блудства на майка му. Винаги се налагаше да скланя глава пред всичко и само отвреме-навреме поглеждаше с едното си око как хората цъкаха с език и клатеха отрицателно глава. А беше само на тринадесет години, какво можеше да стори...
Всяка вечер, сядайки на масата, мълчаливо поглеждаше към помията, която беше сготвила майка му с тези ръце, които не искаше и да си представя какво са правили малко по-рано, а може би и на стола, на който седеше... беше отвратен и с всеки изминал ден гледаше майка си все по-омразно и по-омразно. Не говореше, в повечето случаи мълчеше, опитвайки се да преглътне всеки един залък от това, което беше на масата, но му беше много трудно. И е нормално - за дете на неговата възраст, това си беше шок, но може би като порасне, би разбрал цялата ситуация. Сестра му хвърляше неразбираем поглед към него почти всяка вечер, беше на осем години, нормално е да не разбира какво се случва, защото през времето, когато майка им мърсуваше и вадеше пари, Илития беше на забавачница на няколко преки оттук. 
- Ерис. - майка му го спогледа тъжно. Много добре знаеше за какво си мисли точно в този момент, вперил ококорено очите си в чинията пред себе си и мълчаливо примигваше отвреме-навреме. Тя преглътна залъка си и сведе мълчаливо глава. Срамуваше се от себе си, но знаеше много добре, че слугуването в двореца на крал Дуран и кралица Раяна не е достатъчно заплатено, за да издържа и трима им. Пое си дълбоко въздух и повдигна глава - Яж. - изрече тя и пое още един залък от ястието, което беше сготвила. Ерис я погледна предпазливо. В синеоките му очи се четеше омраза, презрение. Устните му се бяха сгъчкали в нацупена физиономия. Тя го гледаше право в очите му и можеше да забележи колко всъщност беше разочарован от нея. Момчето примигна, погледна чинията си и с показалеца я придърпа навътре към масата.
- Не съм гладен. - преглътна, поглеждайки я. Знаеше много добре, че е гладен, дори той самия знаеше, че е гладен, но нямаше да вкуса дори и една хапка от тая помия. Стана от масата и се насочи към другия ъгъл на огромната стая. Взе свещник, зави се с едно парче плат, което олицетворяваше одеялото му, и се обърна към стената. Този път майка му не го повика, а само въздъхна тежко. Почуквания на посуди, прибиране на масата и издухване на свещите, стаята помръкна точно след около половин час, след като Ерис си легна. Да, той си легна... очите му останаха отворени през цялата нощ. Не успя да мигне.




Дългите му, кестеняви къдрици се раздвижиха в такт с южния вятър, който жулеше лицето му. Ерис стоеше легнал на горещия пясък, под звуците на морето, което се блъскаше в близките скали. Присви очите си и тялото му изтръпна в момента, в който усети едната от вълните да си играе с краката му. Беше кръстосал ръце пред гърдите си и замислен, гледаше небосвода. Годините бяха минали неусетно, а нищо не се беше променило в селището, в което се намираше. Майка му продължаваше да проституира и междувременно да слугува в двореца, а сестра му вече беше на почти петнадесет години. Той беше зрял мъж, на двадесет и беше развил доста добре дарбата да краде (ако въобще може да се нарече дарба) и скриваше всичко в много добри скривалища около селището, където само той единствен знаеше къде се намират. Дали беше правилно да го прави? Едва ли, но имаше ли избор... Чудеше се дали беше правилно да си мълчи, вместо да каже на майка си и на сестра си и да заминат далеч оттук с всичките скъпоценности. Може би най-сетне майка му щеше да намери спокойствието, без всеки следобед да я навестяват пияни тъпанари и всяка сутрин да бърше задниците на Мартел... наистина му трябваше време да разбере колко всъщност е силна неговата майка и колко всеотдайна беше за децата си. Би продала и себе си, за да подсигури храна на децата си. Трябваше възможно най-скоро да говори с нея, затова се изправи мигновено и се затича към къщата си. Разбира се, отново всичко живо го наблюдаваше по улицата, но този път бяха много по-ужасени. Това го притесни, за първи път ги виждаше такива. Не го гледаха със съжаление, нито с презрение... нито го плюеха, а по-скоро го гледаха с ужас. Четеше им се в погледите, че бяха уплашена. Не проумяваше какво се случва, свъси вежди, сърцето му биеше толкова силно, че можеше да го усети изпод измършавялата дрипа, която носеше. (да, може да е окрал няколко скъпоценни неща, но не искаше да го показва пред хората)
Стъписа се. Пред къщата му стоеше цял батальон оранжево-облечени мъже, които "пазеха" сякаш нещо отвътре да не избяга. Та кой беше в къщата в момента, какво въобще имаше в тая къща, освен няколко глинени съдове, дървени лъжици, маса и столове с комат хляб. Приближи се предпазливо и загледа въоръжените стражи на Мартел. 
- Мога ли да запитам какво се случва тук? Това е моят дом. - отцепи Ерис. Един от стражите заговори:
- Ерис Даерон-Мартел, Вие сте прокуден от земите на Мартел. - той недоумяваше какво се случва и защо бива прокуден след 20 години. Гримасата му беше достатъчно ясна за въпроса "Какво се случва?", но така и никой не му отговори.
- Не... какво, Мартел? Какъв Мартел... обяснете ми, какво се случва?! - Ерис беше в неведение какво точно става, не можеше нищо да стори, само стоеше и се опитваше да надникне измежду високите мъже, които стояха покрай къщата му. - Илития?! ИЛИТИЯ! - крещеше, свъсените му вежди се изпотиха от нерви.
- Момче, просто си върви! - обади се друг от стражите. - Имаш късмет, че краля не нареди да ви убият. - сега още повече беше в мъгла. Мозъкът му повтаряше едно и също изречение сто пъти, опитвайки се да си обясни ситуацията. Сякаш едно и също действие се повтаряше постоянно, без да има особена причина за него, но някъде там беше отговора. Беше изплашен. И то не за собствения си живот, а за тоя на сестра му и на майка му. Не знаеше къде са, дали бяха вътре в къщата?
- Искам да видя майка ми и сестра ми, вътре ли са? Илития? ИЛИТИЯ?! ИЛИТ... - един от стражите се приближи към него и го стисна здраво за гръкляна, при което Ерис започна да се задушава. Опитваше се всячески да се отскубне от хватката на въоръженият стражар, но без успех - той беше в пъти по-силен от него.
- ЕРИС! - видя русите къдрици на сестра си, която избута няколко от стражите, които бяха с гръб към нея и се опита да стигне до брат си. Цялата беше обляна в сълзи, а цялата й мръсно-сива рокля беше изцапана с кръв. - Мама е мъртва, убили са я! Донесоха тялото й.... НЕ! Пуснете ме... пуснете ме, не!!! - един от мъжете я сграбчи под гърдите, а тя започна да се бунтува, но той я прибра в къщата. Другият, който все още държеше Ерис за гръкляна, промълви:
- Видим ли те отново из земите на Мартел, ще бъдеш убит! - сълза се стече по лицето му, докато наблюдаваше празно очите на този, който в момента го държеше. Беше посинял от това, че не можеше да си поеме въздух, но го пусна и той падна на земята. Пое си дъх и се обърна отново към къщата си. Чуваше виканията и стенанията на сестра му, а той не можеше да стори нищо. Понечи да тръгне отново към къщата си, но този път стражите извадиха мечове и ги насочиха към него. 





Не можеше нищо да стори в момента. Не знаеше дори какво да прави, не беше на себе си. Виеше му се свят, беше му лошо, оглеждаше всички хора около него, въртеше се в кръг. Всичко за части от секундата се строполи върху главата му. Дори не можеше да разбере какво се случва, дали беше истина - какво се е случило с майка му? Какво ще се случи със сестра му? Защо не го пускаха в собствената му къща и къде щеше да отиде след всичко това.
И спря!
Обърна се с гръб към къщата си, погледът му беше изцяло празен, дори спря да мисли. Погледна всички хора, които си шушукаха около него, а писъците на Илития го съдираха отвътре. Очите му се разшириха и поредна сълза се стече по лицето му. Пое си въздух отново и преглътна. 
Тръгна...
И само чуваше шушуканията на хората "Син на Мартел, Боже... той ли е наследник на краля? Защо убиха майка му, какво ще стане със сестра му, горкото момче...". Сега беше горкия... преди това му се присмиваха, че майка му проституира. Беше ужасен, свъси вежди и всеки момент щеше да се разреве като малко дете. Нервите му не издържаха на вида на сестра му преди малко, беше трагедия. 
Няколко пресечки по-надолу, Ерис беше придърпан от мъж с качулка. Дори и не се уплаши, беше равнодушен и го погледна изпод насълзените си очи. 
- Съжалявам за майка ти, момче. Тя сгреши. - намръщи се непознатият човек.
- Какво е сторила... - гласът му беше спокоен и равен. Очите му бяха изморени, не можеше в момента дори и да си помисли, че този мъж може да го ограби или да му наговори пълни врели-некипели.
- Аз бях приятел на майка ти в двореца. Опита се да убие кралицата, но преди да успее да стигне до нея я погнаха с нож. 
- Лъжеш.
- Не лъжа. Казвам исти...
- Лъжеш... майка ми не е такава, за каквато я описваш. 
- Проституирала е, ти знаеш много добре... до последния си дъх опитваше да ви осигури по-добро бъдеще, опитвайки се да състави план за убийството на кралицата. Тя имаше афера с краля, ти и твоята сестра сте полу-Мартел. - Ерис свъси вежди, дори и не можеше да се изсмее на тези приказки. Не вярваше на нито една дума.
- Не ти вярвам... чу какво каза стражата, ако не напусна земите на Мартел, ще ме убият.
- А, я, се замисли, защо ще те прокуждат от собствените ти земи и защо всичко живо ще говори за това, че вие сте наследници на Мартел? - в думите му имаше известна логика, поради факта, че всичко се връзваше толкова добре, все едно се редеше пъзел. От последния половин час се беше преобърнало всичко в него и не можеше да мисли трезво. Нямаше и време, трябваше да открадне кон и да замине далеч оттук. Толкова му беше болно, че дори не можеше да прегърне за последно сестра си.
[...]





[...]
Не е спал от много време толкова добре, както предната вечер. Беше рано сутринта, камината в центъра на помещението отдавна беше прегоряла, а подът беше студен толкова, колкото сърцето на жена, която мами и си играе с чувствата на мъж. Кревата изскърца под тежестта на A. D., завивката се свлече на земята и той закрачи бос до прозореца на помещението. Снежинките се сипеха от небето като дар Божий, нов ден, нови приключения из околията на Вала. 2 години минаха, откакто се беше преместил тук... а 3 години, откакто беше напуснал земите на Мартел. Всичко беше толкова прясно, сякаш беше вчера... не му даваше покой, трябваше да види отново сестра си. Дали беше различна, дали се беше променила. Кралят трябваше да плати за стореното от него. След като беше пролята кръв, трябва да продължи да бъде проливана и от другата страна. Твърде тежко бреме имаше A. D., но избор нямаше. Съдбата му отдавна беше предначертана от други хора и заради това, сега тия хора щяха да си платят всяка една жълтица, която имаха да му връщат. 


To be continued...
Моля, ако е възможно да бъда в групата на Братството? Благодаря!


Последната промяна е направена от -A._D. на Чет Авг 23, 2018 3:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път

●●●●●●●●●●

avatar
-A._D.
Brother
Brother

Брой мнения : 4
Join date : 21.08.2018

Върнете се в началото Go down

Re: A.D.

Писане by Narcissa. on Чет Авг 23, 2018 10:54 am

Одобрен, добре дошъл!
Името така ли да остане?

●●●●●●●●●●

my husband
is no normal man.
A normal man can do the impossible to save the woman he loves;


avatar
Narcissa.
Stark
Stark

Брой мнения : 1786
Join date : 14.03.2018

http://power-is-power.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Re: A.D.

Писане by -A._D. on Чет Авг 23, 2018 3:09 pm

Да, нека да остане така. Благодаря!

●●●●●●●●●●

avatar
-A._D.
Brother
Brother

Брой мнения : 4
Join date : 21.08.2018

Върнете се в началото Go down

Re: A.D.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите