× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
» power
Yesterday at 9:16 pm by Sabriel

» Lavender Malister - the warrior princess
Yesterday at 6:20 pm by Violet N.

» Запазване на лик.
Yesterday at 8:52 am by Narcissa.

» i am the northern sky of terror
Пон Дек 17, 2018 4:37 pm by ansya stark;

» Съобщения.
Пон Дек 17, 2018 2:50 pm by reyna targaryen.

» Отсъствия
Пон Дек 17, 2018 7:53 am by rhaegar.

» Връщане на герой
Съб Дек 15, 2018 10:29 pm by ansya stark;

» Edward Tully|King of Riverrun|fc. Sam Heughan|FREE
Съб Дек 15, 2018 1:50 pm by Violet N.

» Rhamos Wyldefyre | first prince of Qarth | fc. Michael B Jordan | FREE
Пет Дек 14, 2018 11:53 pm by Narcissa.

» like a phoenix
Пет Дек 14, 2018 10:18 pm by ansya stark;

» Look, you could meet someone you like during the meteor strike.
Пет Дек 14, 2018 8:33 pm by ansya stark;

» Norys Elyssion | King of Braavos | fc. Tom Riley | TAKEN.
Пет Дек 14, 2018 7:02 pm by ansya stark;

× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 10 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

amberle., arthur;, Asterion Rayder, eliar ironborn, Kathlynn Tully., melesya elyssion., Narcissa., Nilissa S., rawdon croy., Violet N.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 47, на Вто Дек 04, 2018 9:29 pm

Hannibal Lannister

Go down

Hannibal Lannister

Писане by hann on Пон Дек 03, 2018 8:17 pm

HANNIBAL LANNISTER
22
Evan Peters

Разстоянието не беше нищо. Някакви стъпки. Някакви следи. Нищо повече. Мъжът ... или момчето ... или човекът или каквото трябваше да бъде, премина бързо, незабелязано. Усети как бързината вряза студения въздух в дробовете му, точно в целта. Студената вълна бързо напусна тялото му, за да дойде нова на негово място. Беше странно. Необичайно. Дори противно. Устните му се изкривиха в усмивка. Подиграваше се. Но дори не знаеше на кого. Може би на себе си? Тежката кашлица уби тишината наоколо. Но беше толкова кратка, че тишината я погълна, все едно никога не е била. Краката му бавно продължиха по пътя си. Ако имаше път? Защото беше по - скоро много трева, много .. цветя или каквото и да бяха. Бяха цветни. А той мразеше всичко шарено, всичко цветно. Както мразеше косата си. Беше толкова ярка. Толкова открояваща се. Всеки можеше да знае кой е той. Не че имаше значение. Никога не беше имало значение. Нямаше значение кой е. Имаше значение друго. Имаше значение желанието му. Искаше кръв. Искаше толкова много кръв. Дори не беше естествено. Или беше? За него да. За него беше перфектно. За него беше хубаво. За него всичко беше хубаво ... освен тези цветя, тази коса.

Стъпкваше всяко малко невинно цветенце. Да. Невинно? Не, не беше. Всичко, което дръзваше да му се опълчва, беше всичко друго, но не и невинно. Беше грозно. Беше противно. Заслужаваше да бъде стъпкано, да бъде мъчено, да бъде убито. За това живееше той. За Смърт. За Кръв. Дори не искаше отмъщение. Нямаше за какво да си отмъщава. Още. Искаше само удоволствие и щеше да си го получи. Дори сега да получаваше. Унищожаваше красивото, защото то не беше красиво. Беше фалшиво. Нямаше красиви неща. Красиво беше само това, което той правеше. Всичко друго беше ... не, не беше, а не беше нищо.

Усети дирята кръв, която отново се беше спуснала по малкото разстояние между носа му и устните му. Този човек нямаше да живее дълго. С всеки ден усещаше това все повече, но му харесваше. Смъртта беше това, към което винаги се беше стремял. Дори не криеше това. Само не показваше това, което правеше, защото нямаше нужда никой да разбира за това. Никой не можеше да разбере това, а той не искаше това. Искаше просто да всява всичко друго, но не и любов, не и красота. Не съществуваше нищо хубаво, за да го даваше на някого.

Пръстите му преминаха през лицето му и оставиха следите от кръвта по него, но поне вече не усещаше онази стичаща се до устните му течност. Не му пречеше, но в този миг го дразнеше. Всяка клетка на тялото му се напрягаше. Беше спрял за един много кратък миг, колкото за да разкара това по лицето си. Но то не спираше. Кашлицата отново го нападна. И стана причина да напръска ръцете си с още кръв. Но този път беше дълга и продължителна. Можеше да го задави. Можеше да го повали. Но нямаше. Той никога не падаше. Нямаше да умре сега. Нямаше да умре и утре. Щеше да умре само ако той пожелаеше.

Изтри кръвта в дрехите си, а след това се надигна. За един кратък миг беше навел леко тялото си, за да можеше да разкара напълно неприятното чувство, което изпитваше в дробовете си. А когато успя напълно да направи това, продължи напред. Нямаше да се прибере скоро. Имаше да свърши нещо. Нямаше да се върне, докато не получеше това, което искаше. Всичко и всички щяха да почакат. Освен тя. Тя нямаше да го чака. Не, не тя. Той нямаше да я чака. Щеше да отиде и да я вземе, защото тя беше само негова и той щеше да си прави, каквото иска с нея.
avatar
hann
Lannister
Lannister

Брой мнения : 29
Join date : 03.12.2018

Върнете се в началото Go down

Re: Hannibal Lannister

Писане by ansya stark; on Пон Дек 03, 2018 8:26 pm

Welcome!

●●●●●●●●●●



you're my end and my beginning
even when i lose i'm winning
avatar
ansya stark;
Stark
Stark

Брой мнения : 1697
Join date : 23.03.2018

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите