× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
» power
Yesterday at 9:16 pm by Sabriel

» Lavender Malister - the warrior princess
Yesterday at 6:20 pm by Violet N.

» Запазване на лик.
Yesterday at 8:52 am by Narcissa.

» i am the northern sky of terror
Пон Дек 17, 2018 4:37 pm by ansya stark;

» Съобщения.
Пон Дек 17, 2018 2:50 pm by reyna targaryen.

» Отсъствия
Пон Дек 17, 2018 7:53 am by rhaegar.

» Връщане на герой
Съб Дек 15, 2018 10:29 pm by ansya stark;

» Edward Tully|King of Riverrun|fc. Sam Heughan|FREE
Съб Дек 15, 2018 1:50 pm by Violet N.

» Rhamos Wyldefyre | first prince of Qarth | fc. Michael B Jordan | FREE
Пет Дек 14, 2018 11:53 pm by Narcissa.

» like a phoenix
Пет Дек 14, 2018 10:18 pm by ansya stark;

» Look, you could meet someone you like during the meteor strike.
Пет Дек 14, 2018 8:33 pm by ansya stark;

» Norys Elyssion | King of Braavos | fc. Tom Riley | TAKEN.
Пет Дек 14, 2018 7:02 pm by ansya stark;

× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 10 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

amberle., arthur;, Asterion Rayder, eliar ironborn, Kathlynn Tully., melesya elyssion., Narcissa., Nilissa S., rawdon croy., Violet N.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 47, на Вто Дек 04, 2018 9:29 pm

dear god

Go down

dear god

Писане by Sunrise▲ on Вто Дек 04, 2018 1:05 am

KAYA
25y.o. /// witch from Esos/// fc: Lily Collins





Бяха на кораб. Беше достатъчно убийствения ритъм на вълните, които ги подмятаха във всички посоки, за да стигне до този извод. Повдигаше ѝ се. Всичко я болеше. Не можеше да фокусира нито една част от малкото пространство, в което бе натъпкана заедно с още няколко момчиета. Ако съдеше по външния им вид бяха една идея по-малки от нея. Инстинктите ѝ заработиха на пълни обороти. Като за начало трябваше да се изправи на краката си. Да намери някакъв баланс, а след това да търси начин да се измъкне.
Плъзна ръка инстинктивно към амулета на врата си и щом синият камък докосна кожата ѝ моментално се успоки. Щом беше тук, значи всичко беше наред. Подпря се на една от стените, а щом се изправи напълно запуши ушите си. По-дяволите, момичетата бяха прекалено изплашени, за да си затворят устите. Не можеше да ги вини. И тя бе първия път щом се събуди на люлеещ се кораб без идея накъде отива.
- Тихо. - прошепна объркано. Не очакваше гласът ѝ да прозвучи така немощен. Трябваше да се стегне!
- Тихо! - изкрещя, но викът ѝ отново не беше чут. Беше безсмислено. Нямаше да се успокоят само защото тя им казваше така.
Концентрира погледа си над вратата водеща към евентуалния изход. Корабът продължaваше да се клатушка на всички страни, а това пречеше на равновесието ѝ.
- По-дяволите. - повдигаше ѝ се. Стисна ръка пред устните си, за да не се поддаде на желанието на тялото си.
Вратата се отвори светкавично и няколко силни мъже влязоха в и без това тясното пространство.
- Искам да говоря с капитана! - едва успя да каже Кая, но очевидно думите ѝ не бяха чути за пореден път, а факта, че въобще бе посмяла да проговори я накара да се чувства още по-зле и само след секунди не бе способна да сдържи импулса си да повърне.
- О, мамка му!  Стегни се, кучко! - изблъска я от пътя си един от мъжете и тя отново се озова на земята.
Корабът акостира на познати за нея все още земи. Все още бяха в Есос. Можеше да се измъкне, но възможност така и не се отдаде. Единсвтеният плюс бе че малката каюта бе станала по-просторна в следствие на продажбата на някои от момичетата.
Поста на готвачка бе обещаващ. Единсвтеният ѝ шанс за бягство. Бе спечелила част от доверието на екипажа и очевидно знаеше какво прави с храната. Боравеше умело с много съставки, които бяха непознати за по-голямата част от екипажа.
- Не. Страх ме е. - дърпаше се русокосото момиче. Бяха станали приятелки неусетно. Нямаше представа колко време бе прекарала на този кораб, нито дали въобще щеше да стигне до удобна възможност за бягство. Затова предприеме действия сама.
- Сия! Искаш ли да умреш като плъх на тази купчина от трески! - разтърси раменете ѝ, а момчието се разплака стреснато от всичко случващо им се в този момент.
- Спри да плачеш! Кълна се, ако не спреш ще ти избода очите! Ще ни издадеш! - стисна по-силно раменете ѝ, а това изплаши допълнително момичето. Но спря да плаче. Хвана ръката на приятелката си и тръгнаха внимателно нагоре към палубата.
- Гарантираш, че са умрели? - прохлипа русокоската.
- Не. - капитанът не бе глупав. Виждаше го как я следи с поглед. Внимаваше за всяко нейно движение. Често я караше да яде от храната много преди да бъде сервирана, за да се увери, че не е отровена. Но онова, което не можеше да предвиди бе, че Кая не я бе страх да умре.
- Как така?! - подскочи момичето.
- Сия! Стегни се! Живота ми е в твоите ръце! Не ме карай да съжалявам! Носиш шишето, нали? Държиш го здраво! - стисна малко по-силно момичето и то заклати глава утвърдително. Не ѝ трябваше екипажа да умира. Трябваше ѝ малко отклонено внимание. Достатъчно, за да насочи кораба точно към скалите през които им предстоеше да минат.
Дланите ѝ обхванаха руля и тя бързо завъртя руля. Сега оставаше само да запазят нещата точно така.
- Ти! - кресна капитана притискайки обляната си в кръв уста. - Кучка! - Кая вече усещаше замаяността и трудността в извършването на движенията, но отказваше да се мръдне.
- Сия! Дръж руля! - блъсна русокоската  от пътя си отправяйки се към капитана. - Ще умреш! Знаеше, че не бива да ме държиш толкова дълго на този кораб! Знаеше, че готвенето беше лоша идея, но позволи на екипажа си да решава вместо теб! - съскаше срещу му момичето. И изведнъж усети напрежение в гърлото си. Закашля се, а между устните ѝ потече кръв.
- Ще унищожиш и себе си! - усмихна се капитана сграбчвайки я за косата.
- Няма! - залитна Кая, но успя да сграбчи здраво яката на разкъсаната му риза.
- Кая! - проплака Сия на няколко метра от нея все още внимавайки кораба да отива точно натам накъдето двете момичета искаха.
- Стой там! - кресна Кая борейки се със зъби и нокти срещу едрия капитан.
Три
две
едно
Сблъсъкът бе неизбежен. Отломките се разхвърчаха из въздуха. Сигурността на водите поеха тялото ѝ и това на капитана. Дърпаше я към дъното, а в същото време се опитваше да изплува. Светът над нея започваше да губи светлината си, а захвата ѝ около капитана започваше да отслабва докато не изгуби съзнание.
avatar
Sunrise▲
Essos
Essos

Брой мнения : 136
Join date : 04.12.2018

Върнете се в началото Go down

Re: dear god

Писане by Narcissa. on Вто Дек 04, 2018 1:21 am

Одобрена, добре дошла.

●●●●●●●●●●

my husband
is no normal man.
A normal man can do the impossible to save the woman he loves;


avatar
Narcissa.
Stark
Stark

Брой мнения : 1786
Join date : 14.03.2018

http://power-is-power.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите