Black fire.

Тогава беше дете и не разбираше онази вечер. Майка й трепереше неудържимо, стискайки нейната ръка и тази на близнака й -Демон. Ах, как не ѝ се искаш да си спомня за Демон и за самата мисъл, че онази вечер беше неговата последна такава. Но нима не го виждаше всяка сутрин в отражението на реки и езера? В собственото си отражение. И двамата притежаваха златисти коси и искрящо сини очи. Но от красотата на техните прилики оставаха само спомените, които и без това не бяха тъй детайлни, заради крехката възраст, в която Денира се намираше, когато загуби всичко.
"Тази вечер ще пътуваме." Приклекна баща й, хващайки лицата на двете малки деца, които се стараеха да сдържат хлиповете си. Трябваше да бъдат смели; мисъл, която никой не им беше казал, но сякаш сама откри пътя до тяхното съзнание. В миг на гордост, мъжът целуна челата им, но в гласа му нямаше и намек за нежност. "Трябва да се пазите един друг. Нали така? Ще тръгнете с майка си, а аз... аз ще ви настигна."
Денира вдигна очи към изваяното сякаш от камък лице и хвана здраво бащината ръка.
"Не ни оставяй! Моля те, татко! Моля те!" Ненавиждаше този спомен. Слабостта, която излъчваше. Невинните детски надежди, че всичко ще бъде наред. Ала онази малка Денира не знаеше... Не знаеше, че баща ѝ бе откраднал и без това много време, което не му се полагаше. За едни -убиец и престъпник. Истината -просто потомък на фамилия, която будеше ненавист, заради отдавна изминали събития. Блекфайър. Бяха успели да го открият и сега трябваше да плати за всички онези престъпления, които дори не беше извършил.
Отвори очи. Не искаше да си спомня за всичко това. Не още. За пред всички тя носеше просто името "Мерия Лестен" -момиче-слугиня, което борави достатъчно добре с ножовете, за да бъде добра и в кухнята. Но нищо от това не будеше подозрение. Никой не се вглеждаше в лицата на слугите и на простолюдието, но нима и някой можеше да очаква, че има жив наследник на Блекфайър, след като се бяха уверили да запалят онази проклета постройка? Бяха ѝ отнели всичко, а дори не знаеха колко близо може да се озове до всеки един от тях. Млада. Тиха. Невинна. Ала на сърцето ѝ беше избродиран черния триглав дракон. И мъст.
Желание за мъст.