wild

"Стой близо. Пясъците са опасно място, малка Леро"
Но първата работа на децата бе да не слушат родителите си, а пустощта не прощаваше. И за секунди гоненето на едно странно гущерче из пустинята се бе превърнало в истински кошмар. Силуетите на племето бяха изчезнали. Никой не отговаряше, на изплашените ѝ викове. Лерато бе загубена сред суровата пустиня, абе едва малко момиче.
След скитане в постинята, на предела на силите си се озовава пред портите на Кар. На другата сутрин се събужда в непозната стая. Жената прибрала я при себе си ѝ дава храна, вода и покрив над главата, а на по-късен етап решава да я задържи. Лерато се учи бързо на онова, което ѝ бива показано. Научава езикът, а до няколко години вече е истински пример за подобаваща млада дама и въпреки това ловкостта с острите оръжия и бързите рефлекси винаги продължават да текат във вените ѝ.
В една прекрасна сутрин, на пръвото си посещение до Волантис, което чака с нетърпение и след тежък път се озовават на един от най-запомнящите се в живота ѝ пазари. И на същия този пазар бива нападната млада дама от аристократична фамилия. Онова кипящо в кръвта на младата дотраки сякаш се отключва и минута по-късно крадецът е увит в скъпите шалове на близка сергия, а Леро е спасила точно когото трябва. За благодарност, аристократичната дама ѝ предлага позиция при себе си, на която момичето с огнена коса не може да откаже и още следващата сутрин вече е част от личната прислуга на знатната дама. С изминаване на времето двете момичета стават близки, дори може би повече отколкото е допостимото и между тях има нещо повече от приятелство.
Едно пътуване до Уестерос обаче предупределя съдбата на двете момичета. Господарката ѝ се разболява тежко и след месец на тежки мъки умира в ръцете на Леро. Момичето е съкрушено затова и не иска да се връща отново в Есос. Остава в Уестерос без идея какво да прави и как да преживява.
Не след дълго отново се оказва в ролята на прислуга сред благородниците на новия остров.