× ТHE STORY ×

Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.

* * *
× WELCOME ×
Вход

Забравих си паролата!

× LATEST ×
Latest topics
» Отсъствия
Съб Сеп 08, 2018 9:44 am by Arianne Martell.

» Leah Tully| Lady of the Riverrun| fc: Sophie Turner | FREE
Съб Сеп 01, 2018 2:59 pm by ansya stark;

»  Love is all we have- the only way to help each other.
Съб Сеп 01, 2018 12:39 pm by Narcissa.

» Pick your poison.
Съб Сеп 01, 2018 10:59 am by Elia Sand.

» Just Jayce
Пет Авг 31, 2018 10:49 pm by Narcissa.

» Cayden Stark | Prince of Winterfell | fc: Nicholas Hoult | TAKEN
Вто Авг 28, 2018 8:32 pm by Cayden Stark

» You can't fight fire with fire.
Пон Авг 27, 2018 10:27 pm by nymeria.

» Aiden Stark|Bastard Prince of Winterfell|fc: Dylan O'Brien| FREE
Пон Авг 27, 2018 10:58 am by reyna targaryen.

» A.D.
Чет Авг 23, 2018 3:09 pm by -A._D.

» Запазване на лик.
Чет Авг 23, 2018 12:10 am by Narcissa.

» Please see me, reaching out for someone I can’t see.
Сря Авг 22, 2018 11:12 am by Bellenora.

» Съобщения.
Вто Авг 21, 2018 11:46 pm by Narcissa.

× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 3 Гости

Narcissa.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 33, на Пет Мар 23, 2018 9:41 pm

Oh Asshai, here we are free to practice our spells without restraint or censure, conduct our obscene rites, and fornicate with demons if that is our desire.

Go down

Oh Asshai, here we are free to practice our spells without restraint or censure, conduct our obscene rites, and fornicate with demons if that is our desire.

Писане by Noctis Lucis on Съб Мар 24, 2018 12:24 am



Name: Noctis Lucis from Asshai of the Shadow / Age: Unknow / FC: Jonathan Rhys Meyers

Не смеех да се надявам! Забранявам си да се вкопчвам във вярата, която винаги ме е подвеждала... Всяка надежда само удължава агонията... Трябва да приема, че всичко скъпо за мен, което някога съм обичам ми е отнето и трябва да бъде погребано...
Вътрешностите ми се сгърчиха в опит да устоят на гнева, разяждащ вените ми като лава от стопен метал. В гърлото ми заседна яростен вопъл - единственият протест, на който е способна безполезната, безпомощна мишка, хвърлена в поредния сегмент от лабиринта в умопобъркания експеримент на живота.
Чувствах, че съм къс стъкло, сблъскало се с безмилостния черен гранит на съдбата... пак разбит на хиляди парченца, за пореден път разпаднал се, отново губещ все повече от себе си. И пак... за пореден път... отново трябваше да събера отломките и да се засиля към следващата стена, която... може би... най-накрая... ще ме довърши, завинаги слагайки "краят" на страданието. „Край“ - тъй желан в момент като този.

Захапал цигарата в уста, заровил вкочанени пръсти в косата си, впил нокти в туптящия си скалп, се изправих и закрачих из помещението, станало изведнъж тъй траурно смълчано и смачкано от незнайна тегоба.
Трябваше да изгоря и заровя дълбоко като заразен труп всички свои слабости, да забравя, преодолея, загърбя, игнорирам... Да се самоубия, да изчезна, да се алкохолизирам, но нямаше да си позволя да се превърна в жалко, хленчещо, досадно, мрънкащо, безсмислено нищожество. Няма да се превърна в онова, което ненавиждам.

Трябваше умопобърканата ми половина да направи онова, в което е най-добра - да превърне обземащите ме мъка, отчаяние и самота в ГНЯВ. Сподавените стонове на гнусното ми, жалко безсилие бяха недопустими... нетърпими, досадни!
Дали това е единственият начин да съхраниш себе си - да сееш разруха? Да причиняваш зло, да изравниш всичко наоколо със земята, за да не чувстваш осакатените отломки на собствения ти свят тъй.. миржави и нищожни... Пепелта и калта от унищожените чужди животи правят овъглените парчета от твоя мир по-осезаеми.. по-обозрими... по-...цели. Та нали иронията е, че разяждащото действие на основата се неутрализира единствено с киселина? Може би само разрухата, която причиняваш умишлено и злонамерено, е способна да спре разрухата вътре в теб...
Изпушеният до дъно филтър запари на устните ми. Емоционалното ми сътресение отмина, като кофа с помия, изляла се върху ми и изтекла в канала, оставяйки студени, лепкави петна по мен... но смрадта от сълзите, които пролива душата, накуцването на смачканото ни сърце оставят дири дълго, дълго време, независимо от маската, която нахлузваме.
Изругах на глас с най-живописните псувни, които ми дойдоха на ум, и затворих очи. "Всичко минава... и това ще мине... някога".
Миг. Два! Само толкова. Само това си позволих. Слабост - заровена. Мисли - подчинени. Сърцебиене - изравнено. Дишане -спокойно. И отново, и отново, и отново. Събирах себе си, след като собственоръчно се бях разрушил. Така трябваше. Такива бяха законите, каноните, които трябва да следваме. Ние! Различните. Особените. Ние ... жителите на Асшай.
Силата. Тя бе всичко. Колкото по-силен си, толкова по-добре.
Магията. Тя бе живот. Тя е огънят, който гори за Лорда, нашия господар. А аз ... аз съм негов верен подчинен. Една мижава негова слуга.
Менторът влезе, за пореден път, погледна ме. Изсмя ми се и ме накара да седна срещу него. А той се настани на стол, зад една малка черна масичка. Издърпа ръцете ми и те залепната за масата. Не се опитах да ги дръпна. Знаех, че няма шанс. Знаех, че е невъзможно. Всеки грешен отговор или предположение ще се наказва.
-Нека започнем отново. - заговори равно и някак сухо - Имаш право на прости отговори. Възможно най-кратки. Отговаряй с първото, което ти дойде на съзнание. Разбра ли?
-Да. - отговорих бързо, а менторът се усмихна и разкри зловеща усмивка.
-Защо си тук? - попита той и преди да кажа нещо вдигна ръка с думите - Отговори с една дума!- и зачака, а моят отговор се изстреля на секундата.
-Любопитство.
-За какво? - успях да видя как вдига вежда, а моето лице остана все така безразлично.
-Мен.
-Защо? - знаех, че ме следи. Играта не беше дали ще сбъркам с отговори, а дали ще променя лицето си. Но щях да спечеля. Само този път.
-Невежество.
-И какво искаш от нас?
-Помощ!
-Защо мислиш, че ще я получиш?
-Милосърдие.
-Ние не сме милосърдни! - отговори той и продължихме.
-Не?
-Ние сме точно обратното. Къде си мислиш, че се намираш?
-Асшай.
-И какво е Асшай?
-Мистерия.
-Какво още?
-Опасност.
-И?
-Дом! - с това маската ми се пропука, а лицето ми омекна и го усетих. Болката. Изпитах я адска в главата. Нещо като гала представление на олимпийския шампион по махмурлук, което се провежда в мозъка ми. Небцето ми беше изтръпнало, езикът - подпухнал, а тялото - неподвластно на волята ми.
-Още не си готов. - чух думите на менторът ми и звука от напускането му. Така бе. Още не бях готов, но един ден, един славен ден ще стане най-добрия, най-силния, ще го убия. Ще го смажа. Ще го принеса в жертва на Лорда и ще го накарам да изпита, това, което и аз.
Годините минаваха. Тъчаха се като преждата върху стана и оставяха своя отпечатък, а помен от онова дете, което вярваше,
че Асшай е негов дом вече нямаше. С времето се научих, че магията е нещо повече, че тя не е само инструмент, но и форма на живот във всеки един от нас. Бавно изградих име точно въз тези мои вярвания. И един ден, един прекрасен ден се превърнах в създание, което плашеше дори самите Асшайци, защото скъпи хора, независимо къде се намирате, независимо дали сте от Уестерос, Есос, Ултос или само Лорда знае от къде, знайте едно, страхът, той е най-примитивната човешка емоция, и само чрез него може да се властва.



   
I believe in curses. I believe in demons. I believe in monsters.
I see a bad moon a-rising. I see trouble on the way. I see earthquakes and lightnin'. I see bad times today. I hear hurricanes a-blowing. I fear rivers over flowing. I hear the voice of rage and ruin. Do you?
avatar
Noctis Lucis
Essos
Essos

Брой мнения : 32
Join date : 23.03.2018

Върнете се в началото Go down

Re: Oh Asshai, here we are free to practice our spells without restraint or censure, conduct our obscene rites, and fornicate with demons if that is our desire.

Писане by Narcissa. on Съб Мар 24, 2018 12:32 am

Одобрен. Добре дошъл! ;3


i had given up
I didn’t know who to trust
You took my hand in yours, You started breaking down my walls And you covered my heart in kisses


avatar
Narcissa.
Stark
Stark

Брой мнения : 1523
Join date : 14.03.2018

http://power-is-power.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите