I'm not scared of your stolen power, I see right through you any hour. | Relaenya Dortaris

Човек попада най-лесно в капана на лъжата, когато тя отговаря на желанията му. А Реления можеше да отгатне желанията на всеки. Това и помагаше да борави ловко с лъжата и да манипулира по изпипани до последния детайл начини. Помагаше и да влезе под кожата на някого и да получи това, което иска, основно информация. Обичаше задкулисните игри, те бяха в кръвта ѝ, която като отрова течеше във вените ѝ, отравяйки същността ѝ. Самата тя боравеше с отрови, можеше бавно и неусетно да предизвика нечия гибел, можеше да го направи и с един замах.
Дортарис бе откриила способността след десетата си година, когато бяха започнали да ѝ се присънват различни картини. Всичко около нея беше нормално. Дърветата бяха все същите, цветята не променяха цвета си, постройките си бяха на място. С единствената разлика, че ги виждаше през чужди очи. Една нощ погледът ѝ се извисяваше сякаш от облаците, карайки същите тези дървета да не изглеждат толкова величествени и огромни, на другата – погледът й се плъзгаше под цветята и стигайкии до дърветата, започваше да се увива около тях.
“Сънища на едно дете.”, бихте казали.
Реления ги възприемаше по същия начин. Радваше се на пъстрите картини в тях, всяка нощ виждайки ги от различен ъгъл и перспектива.
Беше ясна нощ. Луната бе необикновено голяма и пълна. Сребърният й блясък се отразяваше от неголямото езеро в близост. Погледът на Реления се разхождаше из поляната. Всичко наоколо изглеждаше приказно, беше един наистина красив сън, макар и различен от предишните. В сънищата й обикновено беше слънчево, виждаше града и околностите му. А сега нямаше нищо наоколо, освен тази поляна, гората зад гърба й и кристалното езеро на няколко крачки. Поседя още малко на поляната и пристъпи напред. Стъпи във водите на езерото и свали поглед. В отражението на повърхността видя вълк За първи път виждаше отражението си в съня. Събуди се рязко, задъхана. Това беше един от първите сънища, които я накараха да повярва в способността си.
Започна да се осъвършенства, прекарваше все повече в съзнанието на животните, улисваше се в това да вижда през техните очи. За едно дете подобна дейност бе крайно интересна, беше като игра. Докато Реления не порасна, а заедно с нея порасна и играта. Виждайки различни тайни, прелюбодействия, осъзна, че тази игра може да е опасна за противниците ѝ, а с непрестанните тренировки умението да контролира животните, макар и рядкост за такива като нея, бавно бе започнало да се проявява. Започна с кратки моменти, в които успяваше да напътства действията на птиците. В началото се изтощаваше бързо, но упоритостта даде своя резултат.
----
Когато изгубиш семейството си и нямаш потекло на място като това, в повечето случаи се продаваш. Продаваш тялото си или продаваш уменията си. Реления бе твърде горда, за да продава себе си, но безскрупулна и това нейно качество не ѝ попречи да продаде уменията си. Знаеше, че мястото ѝ е на другия континент. Станала част от шпионска организация, под крилото на червенокоса лейди.

*Макар и никой да не знае за това, че е варг, Реления рядко се представя с истинското си име, дори извън прикритията си. За хората, коит са нейни цели е изградила образа на Амира Рениар от Волантис, която е в приятелски отношения с кралицата им. Амира е единствената дъщеря в семейството на Нестар Рениар, господар с много кораби, който успешно търгува из Есос и навлиза в Уестерос. Всяка евентуална кореспонденция за семейство Рениар пристига при самата Реления, която отговаря от името на баща си.