I'm scared to live but I'm scared to die But it's still alive

Къде се намираш?
Не знам. Студено е. Мокро е.
Какво чувстваш?
Не знам. Предполагам се страхувам, но не знам от какво.
Желаеш ли да живееш или ще оставиш животът да изпълзи от теб?
Има ли смисъл да живея? Не знам коя съм.
Отговорът се намира в теб. Ти си огън и лед. Ти си необичайна смесица от толкова много характери. Ти си твърдоглава. Ти си инатлива. Ще се справиш. Съмняваш ли се в способностите си?
Истината ли? Да! Да, съмнявам се!
Тогава спри да се съмняваш и действай! Оцелей!
Оцелей. Беше лесно да го каже гласът в главата й. Много по-трудно щеше да бъде изпълнена тази така наречена заповед.  Но нищо не й пречеше да се опита да даде всичко от себе си, за да се задържи достатъчно време в съзнание или поне жива, докато някой не я намери.
Черна пелерина се спусна пред очите й. Не виждаше нищо. Единствено усещаше острите нокти на студа как я сграбчват и примамват в смъртоносната си прегръдка.
Не днес!
Русокосото момиче поклати глава и с усилия отвори очите си.
Смъртта днес нямаше да получи своята нова жертва.
Ренис Сориана се изправи на крака и продължи борбата си с виелицата и раната, от която ако скоро не се намереше някой да спре кръвотечението младото момиче можеше да умре.
Измина около километър преди да забележи някакви светлини.
- Хей! - провикна се, опитвайки да привлече вниманието на минувачите.
- Помощ! - дали щяха да я чуят?
- ХЕЙ! - викът приличаше повече на зов от някоя ранена кошута, но все пак успя да ги накара да погледнат към нея.
***
- Прилича на една от тях. Какво се предполага, че трябва да я правим? - рече мъжки глас.
- Да я върнем? - предложи един.
- Да искаме откуп? - даде мнението си втори.
- Ами ако няма роднинска връзка? - обади се отново мъжът, който бе дал предположението си, че е една от ТЯХ.