× THE STORY ×
Петдесет години.
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.
* * *
Две поколения и точно петдесет години бяха минали от Ледената война. Война, която бе убила милиони. Война, която затри цели фамилии. Уестерос се беше разцепили на шест кралства, като бяха останали единствено шест от големите домове - Таргариен, Ланистър, Старк, Тъли, Грейджой и Мартел. Тирел, Баратион, Арин, както и по-малките фамилии, бяха заличени от лицето на земята. Или поне всички бяха убедени в това. Дори след толкова време, повечето кралства все още не бяха успели да възстановят загубите от войната. Бяха загубили твърде много хора, трябваше да върнат твърде много дългове, а напрежението между тях растеше с всеки изминал ден.
* * *
× WELCOME ×
Вход
× LATEST ×
Latest topics
× WHO'S ONLINE? ×
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 47, на Вто Дек 04, 2018 9:29 pm
a smooth sea never made a skilled pirate.
2 posters
Страница 1 от 1
a smooth sea never made a skilled pirate.
Doreana Morras a.k.a. Sica* twenty-two years old pirate; loyal to Reyna (Greyjoy) Targaryen FC: Ivana Baquero |
В открити води нямаше полове. Беше слаб, или беше силен, можеше да оцеляваш, или ставаше жертва на пиратите, за които златото и скъпоценностите никога не стигаха, чиято алчност за богатства не затихваше, а само се увеличаваше с всеки пленен кораб, с всеки придобит диамант. Бащата на Дореана беше един от най-свирепите, славата му се носеше из морета, платнатa на любимият му кораб бяха черни като нощта. „Скръб“, го бе нарекъл, тъй като този кораб беше оставил много жени вдовици и много деца сираци и точно като черните му платна, тези жени дълго носеха черните си, пропити с тъга и сълзи дрехи.
Дореана беше отгледана на брега от майка си, в земите на Грейджой, затова нищо от живота на баща й не й беше чуждо. Растеше, с надигащата се в душата й любов към морето, с трепета да бъде на борда на кораба му. Когато навършила петнадесет, склонила баща си да я приеме като член на екипажа му, но като всеки баща, той също не можел да изложи дъщеря си на риск, сред толкова кръвожадни мъже, жадни за женска фуста. Дореана се качила като Дориан – младок, син на добър приятел на баща й от миналото, изгубил семейството си. Женствените й черти, които бяха започнали да личат, били скрити под катове дрехи, косата й била късо подстригана, гласът – умело преправен. Времето на кораба минавало неусетно – в плячкосвания и битки „Дориан“ бързо успял да се докаже като умел, макар и все още млад воин.
Смъртта на баща й три години по-късно беше неочаквана. Не беше боледувал, нямаше скорошна бойна рана, липсваха признаци за трагедията, която настъпи. Макар и лоялни, тези мъже бяха пирати. Всеки имаше желанието си да сложи ръка върху притежаваното от стария пират, дори да го премълчаваше от уважение към скорошната му смърт. Беше въпрос на време някой гласно да заяви исканията си и претенциите за мястото на капитан, който да предвожда всички тези мъже.
Алавин беше млад, изпълнен със сила и една необузданост в погледа, която лесно човек би последвал без да се замисли. Говореше пламенно, водеше битките си още по-пламенно, беше любимец на баща й, ако изключим самата Дореана. Логичният избор, който бе подкрепен от пиратите, освен от младокът Дориан. Нощта падаше, а Дориана дебнеше Алавин. Беше разпространила слуха за бунт на борда на „Скръб“, затова знаеше, че екипажът щеше да се събере. Изненада го открито, без да го напада в гръб. Изправи се срещу него, очи в очи, приканвайки го с малката си сика*. Острието на оръжието блестеше на лунната светлина, фигурите на Дореана и Алавин се бяха впуснали в ожесточена битка за надмощие. Морас беше дребна и бърза, успяваше умело да отбягва нападението на пирата. Погледите вече бяха вперени в тях – пиратът, със стотици битки зад гърба си, въоръжен с меч и препасани две ками на кръста и младокът на кораба, служещ си с една неголяма сика. Смехът около тях утихна, когато Алавин надвеси малкото телце на Дореана извън борда на кораба и прокара меча си под дрехите й, разрязвайки плата.
- Никога не повярвах, че тези устни са на мъж.
Имаше време единствено за тези думи, преди Дореана да съумее да се завърне в битката, още по-ожесточена от преди малко. Продължиха дълго, когато Алавин се строполи на земята, а кракът на опонентката му го държеше прилепен за нея. Замахна със сиката си, която се заби на милиметри от пирата, одрасквайки съвсем леко ухото му.
- Оттук насетне аз съм вашият капитан, а този кораб ще се нарича „Вдовица“. Аз съм Дореана Морас и всеки ще знае, че съм спечелила мястото си в честна битка.
Това беше първия път, в който спомена името на баща си. Неколцина от хората й поискаха да напуснат кораба на следващото пристанище, но след плячкосвания по пътя и впечатлени от находчивостта и уменията на младата жена, останаха под нейния флаг. Корабът остана с все същите черни платна, „Вдовицата“ носеше черните си дрехи след загубата на своя дългогодишен капитан. Знаеше, че той обичаще този кораб повече от майка й, той бе животът му и смисъла на делото му, беше неговата единствена любов, която беше оставил сама, поне до момента, в който дъщерята на Вдовицата не се доказа. И сега, години по-късно, екипажът помнеше битката между Дореана и Алавин, уважаваха я за това, че предпочете да скрие коя е, вместо да сложи ръка върху иззетото от баща си и помнеха онази сика, с която се бе доказала.
Дореана беше отгледана на брега от майка си, в земите на Грейджой, затова нищо от живота на баща й не й беше чуждо. Растеше, с надигащата се в душата й любов към морето, с трепета да бъде на борда на кораба му. Когато навършила петнадесет, склонила баща си да я приеме като член на екипажа му, но като всеки баща, той също не можел да изложи дъщеря си на риск, сред толкова кръвожадни мъже, жадни за женска фуста. Дореана се качила като Дориан – младок, син на добър приятел на баща й от миналото, изгубил семейството си. Женствените й черти, които бяха започнали да личат, били скрити под катове дрехи, косата й била късо подстригана, гласът – умело преправен. Времето на кораба минавало неусетно – в плячкосвания и битки „Дориан“ бързо успял да се докаже като умел, макар и все още млад воин.
Смъртта на баща й три години по-късно беше неочаквана. Не беше боледувал, нямаше скорошна бойна рана, липсваха признаци за трагедията, която настъпи. Макар и лоялни, тези мъже бяха пирати. Всеки имаше желанието си да сложи ръка върху притежаваното от стария пират, дори да го премълчаваше от уважение към скорошната му смърт. Беше въпрос на време някой гласно да заяви исканията си и претенциите за мястото на капитан, който да предвожда всички тези мъже.
Алавин беше млад, изпълнен със сила и една необузданост в погледа, която лесно човек би последвал без да се замисли. Говореше пламенно, водеше битките си още по-пламенно, беше любимец на баща й, ако изключим самата Дореана. Логичният избор, който бе подкрепен от пиратите, освен от младокът Дориан. Нощта падаше, а Дориана дебнеше Алавин. Беше разпространила слуха за бунт на борда на „Скръб“, затова знаеше, че екипажът щеше да се събере. Изненада го открито, без да го напада в гръб. Изправи се срещу него, очи в очи, приканвайки го с малката си сика*. Острието на оръжието блестеше на лунната светлина, фигурите на Дореана и Алавин се бяха впуснали в ожесточена битка за надмощие. Морас беше дребна и бърза, успяваше умело да отбягва нападението на пирата. Погледите вече бяха вперени в тях – пиратът, със стотици битки зад гърба си, въоръжен с меч и препасани две ками на кръста и младокът на кораба, служещ си с една неголяма сика. Смехът около тях утихна, когато Алавин надвеси малкото телце на Дореана извън борда на кораба и прокара меча си под дрехите й, разрязвайки плата.
- Никога не повярвах, че тези устни са на мъж.
Имаше време единствено за тези думи, преди Дореана да съумее да се завърне в битката, още по-ожесточена от преди малко. Продължиха дълго, когато Алавин се строполи на земята, а кракът на опонентката му го държеше прилепен за нея. Замахна със сиката си, която се заби на милиметри от пирата, одрасквайки съвсем леко ухото му.
- Оттук насетне аз съм вашият капитан, а този кораб ще се нарича „Вдовица“. Аз съм Дореана Морас и всеки ще знае, че съм спечелила мястото си в честна битка.
Това беше първия път, в който спомена името на баща си. Неколцина от хората й поискаха да напуснат кораба на следващото пристанище, но след плячкосвания по пътя и впечатлени от находчивостта и уменията на младата жена, останаха под нейния флаг. Корабът остана с все същите черни платна, „Вдовицата“ носеше черните си дрехи след загубата на своя дългогодишен капитан. Знаеше, че той обичаще този кораб повече от майка й, той бе животът му и смисъла на делото му, беше неговата единствена любов, която беше оставил сама, поне до момента, в който дъщерята на Вдовицата не се доказа. И сега, години по-късно, екипажът помнеше битката между Дореана и Алавин, уважаваха я за това, че предпочете да скрие коя е, вместо да сложи ръка върху иззетото от баща си и помнеха онази сика, с която се бе доказала.
doreana morras.- Common
- Брой мнения : 659
Join date : 03.04.2018
Re: a smooth sea never made a skilled pirate.
Нека остане така, благодаря.
doreana morras.- Common
- Брой мнения : 659
Join date : 03.04.2018
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря Юни 26, 2019 10:51 pm by ansya stark;
» Запазване на лик.
Пон Юни 24, 2019 8:59 pm by ansya stark;
» Отсъствия
Нед Юни 23, 2019 11:13 pm by Narcissa.
» Jaehaerys Targaryen|councillor of king Rhaegar|fc: aaron tveit|TAKEN
Пет Юни 07, 2019 11:34 pm by rhaegar.
» ❄❄❄ ❅ ❄❄❄
Чет Юни 06, 2019 8:07 pm by Ivyra Stark
» Ivyra Stark | Princess of Winterfell | fc: Kaya Scodelario | TAKEN.
Чет Юни 06, 2019 10:00 am by lady sun;
» ♦ insane is not always a bad word ♦
Сря Юни 05, 2019 11:07 pm by kaya
» -||in the end it doesn't even matter||-
Сря Юни 05, 2019 8:08 pm by Rose.
» A seven nation army couldn't hold me back.
Сря Юни 05, 2019 7:13 pm by doreana morras.
» "You hate me, huh? That sounds like the beginning of a love story, not the end of one."
Нед Май 26, 2019 1:51 pm by relaenya dotaris;
» and please do not hurt me, love, i am a fragile one.
Нед Май 26, 2019 10:41 am by lady sun;
» Pick your poison.
Вто Май 21, 2019 8:56 pm by Elia Sand.