And man said the blood of stars flowed in her veins.

Бравос, градът в който можеш да намериш всичко и нищо. Родените там, знаеха какво представляваше истинската свобода, но и колко бързо убиваше смъртта. Този град, намиращ се някъде под щитът на титана беше известен със своята желязна банка и къщата на черното и бялото. Ако си роден на това място, то си изтеглил късата клечка. Въпреки факта, че войната не достигна тази част от света. Бравос си оставаше един от градовете в които живота беше повече от труден. За да не умреш трябва да се научиш да разпознаваш опасностите, а повярвайте те бяха много, особено на мястото от което излизаха най-опитните наемници. Ако не можеш да се приспособиш в крайна сметка умираш по няколко начин – с прорязано гърло в някой забравен от бога квартал; на дъното на океана, разлагащ се; разболяваш се от някаква незнайна болест и береш душа, докато не станеш храна за плъховете или просто живееш като убиец, крадец или нещо друго…

Родена съм през лятото в Бравос или поне така твърдяха хората, които ме познаваха. Израснала съм на улицата, където животът може да бъде доста труден за едно дете. Поради някаква причина никога не съм презирала животът, който ми е бил предоставен. Често наблюдавах другите като мен как плачат, заради това, че са гладни или сами. Знаех от къде идвам. Знаех защо съм тук и знаех какво искам да променя.  В град като Бравос имаше много опции, които да избереш. Въпроса беше … наемник ли искаш да станеш… Готов ли си да платиш цената на безликите? Или пък искаш пари, за да изградиш приятен живот с къща семейство и така нататък? Готов ли си да станеш длъжник на банката? А може би… искаш да плаваш или да се превърнеш в обикновен търговец? Аз не избрах нито едно от трите. Моят избор беше друг.

Тихото тракане на нечии обувки се прокрадна в тихата стая, която бе обзаведена главно с оръжия, книги и едно малко легло до което лежеше една запалена свещ. В ъгъла някъде срещу вратата се намираше едно бюро и малък прозорец до който седеше висока жена с червена коса. Ръцете ѝ бяха скръстени дълго време след като бяхме хвърлили поглед над цялата тази картинка, а зеленикавите очи не напускаха бюрото и снопа с листи, които представляваха писма. Беше започнала да се пита от кога получаваше толкова много работа? Бавно сбръчка вежди и след миг седна на дървения стол, който изскърца. Дясната ѝ ръка разгърна едно парче хартия и се зачете или поне загледа. Очите ѝ минаха през жълтеникавия лист и единственото, което беше забелязала бяха две имена и парите намиращи се до плика на писмото. Големите кесии със злато я накараха леко се усмихне, а в този миг влязоха две деца, тичайки в стаята и смеейки се. Младата жена ги проследи с проглед.
- Хей, Алиса, Браян не се гонете тук. Излезте да играете при другите ни братя и сестри… тук ще разхвърляте всичко или ще се нараните – гласът на жената беше спокоен и някак нежен. Червенокосата девойка обърна листът на обратно и след минута се изправи, изпращайки децата през вратата, виждайки през прозореца на коридора титанът на Бравос… Когато извърна поглед обратно към стаята сбръчка вежди и въздъхна.
- Хората са станали дръзки… да поръчат смъртта на благородници? Парите са доста... трудно бих отказала – подсмихна се леко и тръгна по коридора спокойно.

Изборът ми беше прост… Избрах да бъда наемник, който взима висока цена за услугите си. Със златото успявах да подсигуря подходящ живот за онези, които нямаха дом или семейство. Всеки беше добре дошъл… всеки помагаше с каквото може. Името ми е Еуриел и съм от Бравос. Градът в който всеки знаеше що е свобода и как смъртта убива.