and then my eyes got used to the darkness. | ilyna vaele.

| 22 years old | common people |
| fc. Emily Bett Rickards |

Бяха минали седем години, които сякаш се сливаха в една цяла вечност. Вечност на тормоз, на страх и неизвестност. Спомняше си смътно дните преди да стане робиня.
Волантис бе претърпял промяна в лицето на кралицата, която пое властта над града. Бащата на Илина бе сред най-изявените воини, с което си спечели място в кралската стража. Майка й също работеше в двореца, а Илинапрекарваше много време сама. Обичаше да прекарва време на присанището, да наблюдава наближаващите и отплаващите кораби. Все още не беше напускала Волантис, затова често се взираше в морската шир. От същата тази шир дойде нейният кошмар. Беше слънчев ден, когато на пръв поглед търговски кораб акостира във Волантис. Но още със слизането си на брега насилието опетни уличките на Волантис. Търговците на роби бяха отблъснати от бързата реакция на воините на Волантис, но бяха успели да вземат няколко безпомощни деца и млади жени със себе си. Или бе сред хората, които бяха успели да вземат със себе си, напусна града си по това море, за което толкова бе жадувала.
След още няколко града, мястото на кораба се запълни от роби, скоро Илина бе продадена в Толос, където остана повече от седем години. Беше се отказала от надежда, започна да живее с мисълта, че никога няма да се върне обратно във Волантис при семейството си. Знаеше, че баща й бе направил всичко, за да окрие, може би продължаваше да я търси, но може би никога нямаше да я открие.
Беше поредният ден, в който имаше битки, господарят на Илина вече не я взимаше със себе си, след като припадна от картината на цялата тази кръв. Единствено бе ядосала господаря си с това, че развали представлението, на което трябваше да се наслади. Но в този ден непознат влетя в къщата. Илина дори не опита да се защити, какво по-лошо можеше да й стори? Тя вече беше робиня, бе преживяла много, дори да я избави от живота би било хубаво стечение на обстоятелствата. Но тогава той спомена баща й.
След мрак, робинята напускаше града, надявайки се, че наистина щеше да се завърне у дома, без да подозира, че там я чакаше подобен живот - да бъде дадена от баща си за жена на този мъж като благодарност, че я е спасил.