power

Всичко се превръщаше в пепел още преди да е успяла да му се насити. А живота продължаваше да отнема и отнема все повече от Кохор. Сякаш проклятие бе надвиснало над улиците му и се бе настанило в леглата на хората.
Семейство Аристар бяха голяма фамилия и никой не бе предположил, че за по-малко от десет години стабилно управление почти цялата фамилия щеше да се затрие в прахта на Кохор.
Зариел Аристър - крал, който инвестираше в това, с което градът бе известен - изработката на оръжия. Несъмнено мястото разполагаше с най-добрите ковачи, включително и онези за които се носеха легенди, че могат да създават валирианска стомана.  В главата му бяха само мисли за великият Кохор, който щеше да построи. Отказваше да има съюзници, отказваше да жени децата си или да преговаря. Търговията бе изолирана възможно най много, а мислите му бяха обсебени с това Кохор да бъде независим от всичко и всеки.
Лен Аристър бе по-малкият брат на краля. Негов съветник, спътник в битките и онзи палещ истинска искра в душата на брат си разказвайки му истории за далечните си пътешествия.
Тария Аристър - кралицата не бе пример за подръжание, рядко се занимаваше с проблемите на хората, но пък затова обожаваше забавите и макар да не се грижеше за простолюдието в града то угаждаше на всяка една прищявка на богатите. Обожаваше да е център на внимание и да демонстрира волята си над всеки в Кохор, и все пак не беше лоша кралица. Вярно, не бе подобрила живота на хората, но не го и бе влошила. А за щастие на всички бе дала на краля пет невероятни деца.
Белиял Аристър - първият син и наследник на Кохор. Бе израснал като отличен войн и демонстрираше завидни умения в управляването. Споделяше амбициите на баща си, но отделяше време и на хората. Обичаше народа си и се грижеше за него. Като наследник имаше право на глас и неговия бе онзи, който помагаше на бедните. Бореше неправдата по възможни начини. Грижеше се, а народа го обожаваше. Гладът по улиците бе по-поносим с помощта на младия принц, а хората хранеха последните си надежди, че това щеше да е спасението на града.
Арстер Аристър - втори син и само година по-малък от Белиял. Втори наследник на трона. Обичаше брат си, но никога не бе споделял храбростта и отдадеността му. Знаеше, че от него не се очаква много макар и да бе резервния вариант на Кохор. Не бе хващал меч и нямаше и да го направи. Беше неопитен, слаб, но не можеше да му се отрече чара, а с това идваше и вниманието на дамите. Покоите му винаги бяха топли благодарение на една или друга знатна лейди от пределите на Кохор.
Стерия Аристър бе третото дете. Желана от всички, но рядко се показваше пред народа. Предпочиташе знанието и тишината в собствената си библиотека. Не исакше нищо от онова, което имаше. Не се интересуваше от народа, нито от амбициите на баща си. Искаше всичкото време на света, за да се обгърне с книги. Десетки! Знанието бе по-важно от всичко и тя го преследваше неуморно.
Трите деца имаха малка разлика помежду си и всичко бе вървяло по ноти до този момент. А малко по-късно се родиха и последните наследници на Кохор. Точно когато времената ставаха тежки. Кралят бе прекалено вглабен в идеите си, а кралицата не виждаше по-далеч от пиршествата си се родиха близнаците. Новината за Зеб и Сабриел вълнуваше кралството повече от всякога. И никой не можеше да предположи какво се задаваше.
Гладът се стелеше по улиците, а хората пазеха последната си надежда в младият принц, който скоро щеше да стане достатъчно зрял, за да управлява градът. И само ако не бе онзи злощастен ден, в който чичо Лен се бе прибрал при обичното си семейство. Носеше куп от поредните си истории и платове. На външен вид обикновени платове. Да, красиви и меки. Истинска радост за окото, но само да знаеше що за болест бяха довели в пределите на града. Отне едва няколко дни, за да се разпространи и още толкова, за да вземе първата си жертва. Наследникът бе минал през всеки кръг на ада, през тежка агония, а тялото му не можеше да удържи повече. Наследникът бе мъртъв, а с това и последната надежда на жителите на Кохор.
Кралицата бе изгубила всяко желание за живот. Седеше в покоите си и оплакваше злощастната съдба на сина си. А краля търсеше справедливост за случилото се. Търсеше винове, а това бе именно неговия брат и глупавите му приключения.
Арстер трябваше да заеме мястото му ала това го бе направило лесна мишена. Мъжете из цял Кохор бяха насъбрали прекалено много срещу онзи използвал жените им за забавление и не беше минал и месец преди новият наследник да получи нож в гърдите. Виновните бяха наказани, разбира се, но само това се очакваше. Клечката кибрит нужна да подпали Кохор. Кралицата бавно полудяваше от мъката по двете си деца, а кралят се пълнеше с омраза обвинявайки за всичко брат си и скоро не се поколеба да изправи Лен Аристър на съд. Кралския брат бе помилван, но всичко се бе превърнало в още една причина към падението на града.
Задаваше се гражданска война подклаждана от Лен Аристър, а идеята, че кралството падаше в ръцете на единственото момче в семейството - Зеб - едно четиринадесет годишно хлапе не бе посрещната с добри очи.
Улиците се пълнеха с тела, а телата подклаждаха втора вълна болест. За година бяха измрели прекалено много хора съкращавайки населението на Кохор почти наполовина. На всяка пряка имаше клада. Прекрасната  Стерия бе една от жертвите на размирното време. Похитена в собствения си дом. Опозорена от хора на народа, а след това убита като куче. Скръбта на кралицата растеше до толкова, че я бе подтикнала да скочи от собствения си прозорец една от вечерите, а малкият Зеб се притесняваше, че ще е следващия. Сабриел не можеше да си представи какво би се случило ако баща им не успееше да удържи на гражданските размирици. Болните му амбиции за надмощие сега вълнуваха ума му повече от всякога, а това правеше пропастта под Кохор още по-голяма.
Онази вечер Зеб и Сабриел бяха заключени със стражите в двореца, а навън валеше кръв. Баща им се биеше редом с войниците си срещу собствения си брат и скоро съпротивата бе отблъсната. Народа бе изгубил прекалено много, за да продължава по този начин, а всяко дете, жена или възрастен гладуваше независимо от социалното си положение. Силите бяха изчерпани, а населенеито на Кохор се бе стопило плашещо бързо.
Лен Аристър бе пленен и обвинен в предатлство срещу краля си. Кралят бе жестоко ранен и въпреки, че все някак се държеше на краката си всички виждаха слабостта му и близкият край. Зеб бе изчезнал сред кръвопролитията, а Сабриел бе попаднала в лапите на болестта владееща града.
Градът потъна в тишина и в чакане.
Какво щеше да се случи?
Кралят издъхна след дългата си борба с раните си, а Зеб бе намерен мъртъв, вероятно от глад, в една от закътаните улички на града. Размириците се бяха успокоили, а хората в къщите умираха. Кохор се разяждаше сам себе си като инфектирана рана, която заплашваше да не остави нищо след себе си.
Екзекуцията на Лен Аристър се състоя след седмица и от този момент младото момиче бе единствен наследник на Кохор. Малката бе стъпила на краката си преборвайки болестта си и макр да бе едва на петнадесет от нея се очакваха решения касаещи Кохор. Всяка една храна в кралските запаси бе раздадена на бедните, а първия ѝ ход бе да вземе заем от Желязната банка. Провизии с храна и лекарства пристигнаха в града за изненадващо кратко време, а народа на Кохор все още чакаше в объркването си какво да прави. Сабриел бе тихо, плахо момиче и винаги бе седяла настрана от всичко що можеше да се нарече кралски ангажимент, а сега на нея се падаше отговорността да въздигне един град отново на краката му когато народът бе така объркан.

• Кохор бавно възвръща силите си, а кралицата все още печели доверието на народа си. Гладът вече е почти премахнат, а болестите са изчистени.

Добре дошла!
Да променя ли името ти?

Да, на Sabriel ако може. Благодаря.