Viper's kiss

Съдържанието на шишенцето се изсипа в чашата на мъжа пред нея докато неговия поглед бе зает да обхожда голото ѝ тяло.  Похотливата ѝ усмивка направо молеше за присъствието му. Момичето прехапа устни подканвайки го към действия като не отделяше поглед от него. Почти сякаш го хипнотизираше със сините си очи.
- Красива си... - прошепна тихо в ухото ѝ, а устните му целуваха парещата ѝ кожа. На свой ред момичето въздъхна възбудено и притвори очи прехапвайки долната си устна в опит да бъде тиха.
- Сигурна ли си, че... все пак ти си... - сепването му не ѝ харесваше. Нима поставяше под съмнение възможността ѝ за взимане на решения? Мислеше, че му бе доказала достатъчно добре, че не е нерешително момиченце макар това да предполагаха годините ѝ.  Раздразнение пробяга по лицето ѝ и се отдръпна рязко от обятията на мъжа. Обърна се с обида в очите.
- Какво? Какво искаш да кажеш, че съм? - за секунди погледа ѝ изстина като пустините на Севера, а брадичката ѝ леко се вдигна нагоре гледайки назидателно мъжа пред себе си.
- Знаеш ли, това ми звучи като сочене с пръст. Защо аз да съм нещо? Защо не започна с това какъв си ти? И как по-скоро ти трябва да си сигурен дали всичко това се случва или е плод на твоето противно въображение. Защо не започна с "Аз не съм достоен за вас." или "Аз не съм сигурен в това, което правим."? Защо не почнахте изречението си така търсейки вината в себе си, а не в мен. Само защото съм млада ли? Или защото съм жена, а вие мъж и от това следва, че никоя не би могла да мисли трезво около вас. - направи няколко крачки към собствената си чаша с вино и отпи премерена глътка. Мъжът се притесни. Можеше да усети засеклия дъх в гърлото му.
- Не, не, не... Не ме разбра, мила Аша. - гласът му бе пълен с нетипична сладникавост за човек с неговите корени и грубост на характера. Ясно личеше колко фалшиво бе всичко онова, което беше той точно в този момент. И въпреки това му позволи да се приближи до нея и да хване лицето ѝ в шепите си.
- Аша... - каза нежно името ѝ, но това не ѝ влияеше по никакъв начин. Думите между устните му за секунди бяха загубили значението си щом се осъмни в сигурността ѝ. Ледените ѝ очи продължаваха да се взират в неговите изпитателно.
- Аша... знаеш, че нещата не са такива. Бъркаш мила... - бърка? Нима бе очаквала нещо друго. Говореше му едно, а той отказваше да слуша. Отново хвърли вината върху нея и колкото и пъти да произнесеше името ѝ нямаше как да заглуши подтекста, която тя чуваше. А тя нямаше смисъл да чака той да се промени. В крайна сметка подобно нещо не бе добра инвестиция.
Ледът се пропука и на лицето ѝ грейна топлота. Устните ѝ се сляха с неговите в сътрастна и силна целувка изпивайки дъха му, а след това се отдели дишайки тежко от надигащата се лъжлива възбуда.  Прехапа отново долната си устна, а пръстите ѝ се плъзнаха към масата взимайки неговата чаша и преди да си е взел целувката, за която устните му горяха отново нежните ѝ пръсти вдигнаха чашата с вино помежду им.
- Мисля, че трябва да ти налея още вино, за да се успокоиш. Виж колко малко ти е останало. - визираше двете глътки червена течност. Без колебания той грабна чашата и изпи съдържанието на един дъх, а след това я върна на масата.
- Не искам да се охлаждам. Искам да ме запалиш. - усмихна се нахално и я придърпа към себе си, а нейното спокойствие бе пълен контраст на неговото нетърпение. Устните му отново потърсиха нейните, а тя рязко извърна глава избягвайки целувката. Пръстите си се плъзнаха по раменете му и преди да се е усети, ловко като змия, вече не бе в ръцете му.
- Ще се видим по-късно. - намигна му взимайки роклята си от пода и загръщайки голото си тяло, а след това с някаква локавост в походката си, излезе от собствените си покои.

Не можеше да отрече, че беше красив. Дори сега, в пълно безсъзнание на симпатичната ѝ маса напълно гол, изглеждаше като изваян от боговете. Дали имаше в него нещо повече от красивата външност. Дали щеше да я впечатли с издържливост?
Имаше три часа преди да дойде в съзнание, а за това време имаше прекалено много експериментални разтвори, които искаше да пробва върху любовника си. Може би след като тялото му откажеше щеше да запази лицето му. Може би дълбоките му очи щяха да я гледат вечно от някой буркан пълен със съхраняваща течност. А може би нямаше да е като другите и щеше да издържи много повече. И все пак вероятно организма му щеше да загуби в битката с природата и всички билки и отрови дала на човечеството. Времето щеше да покаже.

Добре дошла.