Asten Ostray | King of Tirosh | fc. KJ Apa | TAKEN

by **lady sun;** Нед Апр 21, 2019 5:08 pm

Asten Ostray | King of Tirosh

Беше един от онези пазарни дни с тежка и непреломна жега, която обземаше дори и нощта и продължаваше с дни. Астен и братовчедките му стояха зад сергията, отрупана с всевъзможни екзотични плодове, които аристокрацията купуваше за своите гуляи и банкети. Зад щанда обаче, освен хихикането на девойките, което огласяше цялата околия, заради гъстия, парлив въздух и ехото, което нажежените, каменни стени създаваха, цареше и воня на вкиснато. Чичо му стоеше пред сергията и също така гръмогласно, както отрочетата си, привикваше мними купувачи.
Сред пъстрото множество от пурпурни воали, резедави наметала и набори от тюроказен шифон, закичени със сребърни накити и платинени брошки се измъкна висок, снажен мъж с пепеляво сива коса, облечен съвсем траурно по Есоските стандарти – носеше пустинно бежови одежди от лен, а около кръста му бе препасан колан извезан от мъртвешки сива стомана и черна кожа, в който бе втъкната дълга, тънка шпага. Видът му подсказваше, че не бе от аристократите, които стоят зад абаносовото си бюро и подписват примирия.
- Колко искаш за този? – попита патрицият, спирайки погледа си на Астен. Чичо му обаче, малко кривоглед и съвсем неук, свъси вежди – явно осанката на война не всяваше достатъчно страхопочитание у него, колкото един умен човек би имал от такъв исполин.
- Пише: „Кокосов орех – 2 сребърника.“ – изрепчи се възрастния мъж и захапа пак лулата си, продължавайки да цвили към тълпата, приканвайки ги да си купят папая.
- Не говорех за ореха, старче. А за него.. – войнът недвусмислено посочи рижото хлапе, който в същото време се бе заел да подрежда. – Момчето с поглед на кошута. Колко ще му вземеш?
Старецът изплю лулата, поглеждайки с по-читавото си око първо аристократа, а после смуглото, загрубяло от слънцето, лице на племенника си.
- Пазарът за роби е в петък. – троснато отвърна по-възрастния, ала този отговор изглежда не се хареса на принцът и той направи няколко едри крачки към търговеца.
- Не си търся роб. И съм готов да платя щедро за момчето. – настоя светлокосият.
- За какво ти е – я го виж – съвсем за нищо не става. Не искаш ли някое от момичетата? – започна да се пазари продавачът.
- Казах ти..Искам момчето.
Останал без хитри, бакалски отговори, търговецът се замисли. И без това не виждаше смисъл да храни още едно гърло, което нямаше да му доведе богат съпруг или да работи на нивата. След смъртта на сестра му, беше подслонил Астен, само защото не искаше хората да говорят и да му тръгне лоша слава. Ето ти шанс да се отърве от него.
Час по-късно, Астен бе продаде на две жълтици и трийсет сребърника. Искаше му се да не се обезкуражава от цената си, която бе подобна на тази на що-горе читаво прасе. Той тръгна безропотно след господаря си, който го натовари заедно с двама други мъже на каретата, а самият той се качи на черния си жребец и в галоп поде по прашния път, който лъкатушеше сред сухите, жълти поля.

Месец по-късно
Астен стоеше на прозореца. Очите му виждаха все същите онези поля, сега малко по-зелени, благодарение на ранните есенни дъждове. В двореца той беше като чуждоземна атракция – придворните го гледаха с любопитство и шушукаха зад гърба му, аристократите го отбягваха, но същевременно бяха запленени от неестествената, за човек, харизма, която излъчваше. Още в деня на пристигането му го бяха изкъпали, подстригали и облекли в най-изтънчени одежди. Беше една от многото екзотични зрелища на двореца на принца на Тирош, който се славеше почти толкова с ексцентричността си, колкото и с военните си победи.
-

Три месеца по-късно.
Зората едва надничаше зад хоризонта. Ослепително бялото поле блестеше под първите лъчи на слънцето. Астен се въртеше в леглото си, измъчван от кошмари. Лицето му гореше, а дробовете му поемаха студеният въздух сякаш на сухо. Когато се събуди, видя над себе си дребничката прислужница, а иначе живото й лице, бе изкривено в унила гримаса.
- Съжалявам... – измъдри тя, а Астен, все още сънен и дезориентиран, я погледна неразбиращо. – Съжалявам, принце. Пристигна новина.. Графът..съпругът ви.. загинал е в битка късно тази нощ.
Сякаш нещо вътре в него се срина. Умът му бе съвършено празен, дори скръбта не смееше да пристъпи в него.

▬ РОДНИНИ...
N/A

▬ ВАЖНИ ВРЪЗКИ С...
The Targaryens
The Starks
Maxwell Stark - fiancee

21 YEARS OLD / fc. KJ APA / - flexible fc -