"She was beautiful, but she was beautiful in the way a forest fire was beautiful: something to be admired from a distance, not up close."

"They say the Ice Queen is kissed by fire.
That her hair is like flames,
and that she has a warm smile.
But her eyes count a different story.
They’re like ice, like wildness in her veins.
She is the queen they go to war for."

Дойде в съня му облечена единствено в смърт.
Или бе по-правилно да се каже, че той дойде в нейния носейки нищо друго освен сладко-горчивата си агония?
Където и да лежеше истината, важното бе, че бяха заедно така както трябваше да бъде дори когато ги разделяха стотици километри. Част от него завинаги бе останала в нея така както тя бе отдала част от себе си, оставяйки го в неговия мрак. Това ги свързваше завинаги.
Не се усмихваше, когато пристъпи в сумрака на стаята. Тя бе идеално претворение на състоянието на ума му и Мориган Мойрийн естествено се сливаше с мрака му, защото той бе и неин. Стъпките ѝ бяха безсшумни, такова каквото бе и диханието му. Нищо в нея не трепна, когато ледената ѝ ръка се плъзна в джоба ѝ, обхващайки хладната стъкленица. Не бе нужно да вижда отражението си, за да знае, че изглеждаше като огнен Ангел на Смъртта носещ оръжията и душата на Дявол. Отровата затворена в червения камък висящ около врата ѝ бе единственото нещо, което излъчваше цвят и издаваше присъствието ѝ. Но тя знаеше, че той, нейната жертва, нейното всичко, вече я бе усетил. Едва при тази мисъл устните ѝ се раздвижиха в усмивка – безсърдечна и жестока такава, гладна дори. Когато от неговите гърди се надигна ръмжене, от нейните се изтръгна мелодичен, успокояващ смях. Примамваше го така както вечно гладните месоядни разстения ограбваха плячката си от сила да избягат.
А сега Мойрийн бе толкова гладна.
Тялото ѝ трепна, а след това настръхна и замря от спомен. Носеше всички мисли и спомени, които някога бе изживявала. Ала онова което не притежаваше бяха скрупулите и ограниченията наложени ѝ от реалния свят. Тук тя бе господарка. Той също. И това щеше да бъде сблъсъка на две гладни чудовища, искащи нищо друго освен един друг.
Всяка една отрова, която носеше ѝ нашепваше със свой напевен глас и представляваше поредния отровен език плъзгащ се по тялото ѝ, затопляйки го и превръщайки го в едно свое по-голямо оръжие. Самата тя бе оръжие създадено, за да покосява всеки – приятели или врагове, съюзници или не… в този момент не можеше да различи границата между всяко едно от понятията. Кръвта ѝ шумеше и я подлудяваше, искайки само едно от нея. Кръв и страдание, и всички гласове в главата ѝ да затихнат. Искаше лудостта да си отиде и студа да се върне отново във вените ѝ. Ала отровата ѝ не прощаваше на никого, дори на самата нея. Бе се научила да плаща цената ѝ с готовност.
Лъч светлина идващ отвъд прозорците попадна върху горящите ѝ коси. Тогава бе и моментът, в който той я погледна, а тя му се усмихна, защото знаеше… знаеше как изглежда, знаеше той как я виждаше. Тази нощ не изглеждаше като преди - като красиво и малко нещо, което винаги бе имало прекалено големи и тайнствени очи. Тази нощ изглеждаше като убийцата, за която бе родена да бъде. Той бе огънят, ала тя бе неопитомената сила, която не притежаваше ясна форма. Тази нощ носеше лицето на любовницата му, ала на другата щеше да има друг вид. Тя бе много повече от онова, което можеше да се побере в красивото, гъвкаво тяло, което се изви под докосването му. Думите му не значеха нищо за нея за това и отговор не напусна гърлото ѝ. Пръстите му обаче, дърпащи косата ѝ и подчиняващи я на последното си смъртно желание, успяха да укротят гласовете в главата ѝ, намалявайки ги до тих, еротичен шепот. И тя се усмихна отново, защото знаеше… защото вече знаеше изхода от това, от тази нощ и ѝ харесваше. Тя не бе сладка смърт, както той мислеше. Бе горчива, жестока, поглъщаща и егоистична. Груба, свирепа и неопитомена, неоткрита от никой и плашеща всички в реалния си образ. Тя не бе чудовище. Бе нещо отвъд това, което хората все още не бяха намерили правилната дума да опишат.
- Хайде, направи го. Нали за това си дошла? - издиша нетърпеливо мъжът, карайки я да се усмихне гладно още веднъж.
- Къде е удоволствието в това да ти подаря бърза смърт, красиви?

~~~~~~~~~~
- Origin - Asshai, Essos;
- red priestess;
- Currently lives with the Starks;
~~~~~~~~~~
- името, което ѝ е дадено при раждането ѝ е Мориган, но след години, след като приема различни идентичности, избира друго за себе си, а това остава в сянката на миналото от където е тръгнала;
- имала е брат, с когото са споделяли силна духовна връзка; смъртта му отнема част от нея, превръщайки я в по-студена и целенасочена, без свян склонна към убийство;
- през повечето време от живота си играе различни роли, които биха ѝ помогнали да постигне желаното от нея; преди три години случайно среща Роналд Старк по време на едно от преминаванията му през Есос, като нещо я привлича в него; смятайки го за знак, прави всичко възможно, за да се запознаят и постепенно да проправи път в живота му;
- не ѝ отнема много време и по-малко от година по-късно Роналд я кани да посети Уинтърфел, оставайки там за неопределен период от време;
~~~~~~~~~~
Morrighan Móireen Isley;; looks like 21; n.a.;; Essos;; FC: Elizabeth Olsen