man without fear. // Aeron Duvall.

Most species bare their teeth as a threat, a display of aggression. It is a reminder that these clenched jaws can and will open your yielding throat. I want you to think of this, the next time I smile.

Роден съм на север, където вечен студ сковава почвата и не вирее друго освен вечно зелен мъх и бурени, но казват, че във вените ми тече дорнска кръв – гореща като нажежените от слънцето песъчинки, по които едни от най-отровните змии плъзгат елегантно своите люспести тела. Не знам дали е вярно, дали наистина майка ми или пък баща ми имат нещо общо с тези земи.. И двамата загинаха, когато бях твърде малък, толкова малък, че дори не си спомням как изглеждаха; не знам на кой от двамата приличам повече, нито дали изобщо приличам на някого от тях.
Израснах на един от корабите, плаващи под герба на Грейджой и казват, че имам техния нрав – по-буен и по-необуздан дори от най-страшната морска буря. Минавал съм през много такива без нито за миг да изпитам страх, че черните води ще се разтворят и ще ме погълнат... завинаги. Това качество ми помогна да се издигна, защото съдбата обича безстрашните. Хората също. Изпитват уважение към онези, които нямат какво да губят, които не се страхуват да изгубят живота си, защото това е единственото, което притежават сега или което винаги са притежавали. Или е страх? Границата между двете понякога може да бъде толкова тънка.
Почти целия си съзнателен живот прекарах в себедоказване. Защото бях никой. Нямах фамилия, семейство, войска, слуги. Имах сестра, близначка. Почина, когато бях на десет години. Хвана морска болест, цяла седмица се тресеше, докато не се предаде. Имах и нещо като баща. Мъжът, който ни бе взел под крилото си и довел тук. И той е мъртъв. Започнах от най-ниското стъпало в йерархията, почти наравно с робите и пленниците, които намираха спасението, гибелта или своя затвор в дъното на корабите. Научих, че да бъдеш никой е струва повече отколкото всяка знатна фамилия, както и отваря много повече врати отколкото тези, пред които са изправени бъдещите принцове и крале. Обществото е свикнало да подценя по-низшите, ала аз виждах съдбата на онези, които отказваха да се простят с титлата, званието и лоялността си към една от шестте знатни фамилии. Тънеха в мизерия, умираха като животни, докато малцината, чийто дух и воля биваха пречупени преуспяваха. Извоюваха свободата си, превръщайки се в господари на своя живот. Както казах, съдбата обича безстрашните.
Малко преди осемнадесетата ми годишнина отново стъпих на суха почва. Обикновено морската болест застигаше хората, дръзнали да се качат на борда на някой кораб, ала аз бях свикнал с методичното поклащане, докато пореше вълните, със суровия морски бриз, брулещ лицето ми и изсушавайки кожата ми, с напуканите и кървящи устни, с уханието на морска сол, с вкуса на прясно уловена риба и онази сладка, кехлибарна течност, която се разливаше в огромни количества, че дори най-сладкото вино оставяше кисел и натрапчив вкус в устата ми, караше стомаха ми да се преобръща още с първата глътка. Приключението по суша ме отведе обратно към мястото, на което бях роден, някъде далеч на север. Почти отвъд Вала. Сред руините на онова, което бях чувал да наричат великата стена, пазеща преди много дълго време седемте кралства от смъртоносните набези на бродещите мъртви и група диваци. Ирония е как диваците сега бяха онези, които преди години се бяха врекли да пазят седемте кралства на Уестерос; някога едни от най-доблестните мъже сега не познава значението на думата „лоялност“, нито ги интересуваше благополучието на седемте кралства. Единственото, останало непокътнато бе тяхната независимост, а услугите си предлагаха на всеки, който можеше да плати тяхната цена.
А тя... Тя ме отведе до нея. Лейди Тъли. Нежно цвете с ужасно злочеста съдба.

• Родителите на Ерон са убити, когато той е бил много малък. Всякакви спекулации за връзка с някоя от шестта фамилии или други  са просто слухове, продиктуваните от неизвестното му минало.
• Както е станало ясно по-нагоре, двамата със сестра му биват спасени почти като по чудо от бездетен пират, работещ под флаговете на Грейджой. Вероятно той им е дал фамилията си, представяйки ги като свои деца.
• Ерон е на двадесет, когато среща Катлин Тъли. Задачата му е да я придружи до дома на втория ѝ съпруг с тайната мисия да я измъкне от този втори уреден брак, но отношенията помежду им се развиват по непредвидим начин, така че скоро след това Ерон се оказва въвлечен в поредица от услуги в нейна полза.