the short story of a bastard son

Аз съм никой. Нямам родители, нито пък име. Поне не го използвам. Всеки се обръща към мен с наименованието и титлата "Копеле".
Казват, че майка ми е била развратница. Макар че имала мъж до себе си и две деца зад гърба си, си лягала с всеки срещнат мъж. Не за пари. За удоволствието. Така казват. Единствено мъжете от знатни родове й плащали, за да държи устата си затворена.
Баща ми, биологичният, решил да се отърве от напрежението с някоя. Не подбирал жените, хванал първата, която видял и я изчукал. Платил й с уговорката да си мълчи. Но когато получил съобщение, че е бременна, макар и да я бил забравил, започнал да изпраща пари, за да не каже кой е бащата. Но от къде би могъл да знае дали тя казва истината?
Аз съм Тристан, син на блудница и кралят на Дорн, накратко аз съм никой. В денят на зачеването ми е определена тази съдба. В денят на раждането ми пък, мъжът на майка ми й казал да се отърве от мен, да ме захвърли на дивите животни и те да си свършат работата, но вместо това тя ме изпратила като пратка с писмо на баща ми.
Не, не ме отгледа той, а слугите. Чистокръвните му наследници ме отритваха, казваха, че не съм като тях, че няма да бъда като тях, а слугите ме съжаляваха.
Израснах, тренирайки за рицар. Не се интересувах от тяхното мнение. Превърнах се в непукист. Не исках трона, а свобода. Не исках любов, но поне веднъж да бъда погледнат не като грешка или изчадие, а като човек.
***
Бях някъде на около седем. До тогава през по-голяма част от времето стоях в кухнята или си играех с децата на прислужниците. Но един ден мъже в дуспехи приковаха вниманието ми. Не знам как се случи. Играехме си с едно от момчетата, тичахме, гонехме се, а покрай нас минаха те. В този ден просто реших, че някой ден ще бъда като тях, ще браня земите на Дорн, честта на Мартел, ще се докажа пред баща си и той ще ме погледне.
Започнах да тренирам. Тайно се промъквах, взимах си дървен меч и го размахвах. Първоначално не знаех какво правя, но след това започнах да гледам как тренират другите деца, дори и възрастните. Не се мешах сред тях. Предпочитах да съм сам в това си начинание. Страх ме беше, че няма да ми дадат дори да се пробвам, защото съм "син" на краля. Или дори самият той нямаше да позволи копелето му да представя гордостта на Дорн.
С времето ставах по-добър. Започнах да ходя на тренировките и на осемнадесет реших да се пробвам за стана част от тях. Да нося дуспехите, предизвикващи вълнение у малките деца.Но заедно с миналото ми и дуспехите, които започнах да нося трябваше да стана студенокръвен. Любовта ми бе отнета от денят на зачеването ми. Дори и с игрите с онези деца не се чувствах щастлив... може би. Симулирах, мислех си, че съм усетил обич, подобна на тази от родителите, но единствено съм се залъгвал. Душата ми бе празна, а сърцето от камък.