The fear in chains

Лято  бе "титлата" , с която я накичиха, когато бе изправена пред народа в Уинтерфел,след краят на Ледената война. Тълпата креще Лято, пред непробиваемите й непознати очи. Тогава тя на трепна. Лицето й бе издялкано от лед и омраза, подхранвали духа й години наред. Изглеждаше вечна и стоически, като един леднник не потрепна пред виковете им. Позволи си даже да се подмисмихне тогава. Народът избухна. Към снежно белите й коси бе захвърлена кал. Лято бе покръстена с омраза и бе приета само като живото доказателството, че една велика студена война бе спечелена или с оглед на пораженията - загубена? Зависеше от перпективата.  Лято обаче носеше друго име и непознатата й осанка го подсказваше. Не обели дума в онзи миг когато за народа Уестерос бе просто парадоксалното име Лято. Зад студената същност се криеше много повече - нещо непознато, опасно. Онова, което векове наред се шептеше в детските приказки, онова, което толкова години хранеше страха на хората. Лято не беше за подценяване и Старк знаеше това. Приковаха я в своите подземия където й бе мястото - бе студено, мрачно, сухо. Почти като домът й отвъд Вала, който вече бе загубила. Изминаха години от помилването й. Непозната й красота бавно започна да се топи и чертите на Бял Бродник, както наричаха хората й, започнаха бавно да се изглаждат от по-меката в сравнение с земите на Вечната зима, темература и атмосфера. От ехото, което се носеше из коридорите на Уинтърфел,  Лято научи и езика на хората, но от гордост не го проговори.  Мина много време и сякаш хората забравиха за нея.  Докато не дойде онази нощ.  Тънка, стройна фигура се изплъзна от сенките на подземието. Ситни, равномерни стъпки оттекнаха по стълбите.  На земята стъпи  олицетворението на страха преди векове.  Тогава Лято не побегна, напротив просто се понесе със студения нощен въздух в двора, докато изненадани стражи я върнаха обратно. "Слуховете са  истина" - казаха си тогава те "Това се крие там долу" , но замълчаха когато получиха заповед от господарите си да отведат Лято в приемната зала на Дом Старк . " Това държат там долу"  поправиха се и  затвориха тежките врати след Лято.