once upon a time;

by **faceless.** Пон Дек 03, 2018 4:50 pm

“It is dreadful when something weighs on your mind, not to have a soul to unburden yourself to. You know what I mean. I tell my piano the things I used to tell you.”

Раждаме се сами и умираме сами.
Животът е просто болезнен преход между тях. Бях роден и отгледан в златна клетка. Златна, но все пак клетка. Баща ми е лекар в кралския дворец; знае цената на живота, но не и ценностите му. Винаги зает в работата си и далеч от дома. Винаги спасяващ нечий живот, но не забелязва как неговия собствен се разпада. Майка ми е дала живота си, за моя. Аз ли? Аз съм просто момче, което смени твърде много бавачки и се забърка в твърде много проблеми.
Бях на седемнадесет, когато я срещнах. Красива, несъмнено. Бяхме прекалено млади и наивни да вярваме, че това ще се получи. И все пак беше магично, признавам. Запълни тази празнина в мен. Присъствието й отвори очите ми и изтри самотата за кратко. Още помня първата ни среща в онази порутена библиотека, ухаеща на старост и потънала в прах. И топлината на допира й, когато ръката ми се озова върху нейната докато посягахме за една и съща книга. Срамежливата й усмивка ме накара да забравя името си. Година по-късно, празнувайки годежа си, се случи трагедията. Нарекоха го трагична случайност. Годеницата ми бе мъртва, само заради шибана случайност. Обир, чийто план се скапал. И цената бе тя. Държах я в ръцете си докато кръвта й изстичаше. После и докато тялото й изгуби топлината си.
Нужен е само един единствен момент, в който се пречупваш. Сякаш нещо в теб умира и знаеш, че вече нищо няма да бъде същото. Когато затворих очите й, знаех, че вече аз никога няма да бъда същия.

marcus warwyck.26 | faceless men | fc: heyden christensen | essos

#8549

by **Narcissa.** Пон Дек 03, 2018 4:58 pm

Одобрен, добре дошъл.

once upon a time;

once upon a time;

Re: once upon a time;