Whoever fights monsters should see to it that in the process he does not become a monster.

Пръстите му барабанеха по студената повърхност. Очакваше нещо да се случи. Нещо, което щеше да накара устните му да се извият в онази негова цинична усмивка. Единствената, която можеше да си позволи. Последната, която му беше останала. Нямаше друга. Щастието, към което всички се стремяха, изглеждаше толкова далечно, че почти не си спомняше какво е било преди. Нямаше нужда от него. Сега имаше собствено. Жестоко и дори извратено за тези, които знаеха.
Минутите се нижеха една след друга като перлите на скъсана огърлица. Едва помръдваше върховете на черните си ботуши. Слънцето бе изгряло преди минути. Денят едва започваше. Светлината се прокрадваше през големите прозорци. Осветяваше профила на непознатия мъж. В дома, в който се намираше, беше тихо. Всички спяха, но на него му трябваше само и единствено един човек. Затова чакаше. Нямаше как да му избяга. Понякога търпението му изглеждаше неизчерпаемо.
Единствен син на лорд Флинт. Достатъчно близки до краля, за да позволи брак с една от братовчедките му. Всичко се случи по любов. Голяма любов. Страстна, но и разбираща. С недеждата и вярата да бъде вечна. Тя беше по-красива от всички онези кралици някога живели по тези земи. Студена като снеговете отвъд Вала, но и топла като току-що накладен огън. Беше по-жива от всички други, но Боговете решиха нещо съвсем различно. Решиха, че тя им принадлежи.
Съпругата му почина при раждането на детето им. То също не оцеля.
Казват, че болката променя хората. Прави ги по-добри или по-лоши. И всичко това зависи от волята им. От желанието дали да се борят с демоните си или да се оставят в ръцете им. Цялата воля на Карлън отиде в това да се затвори в себе си. Да се изолира от нормалния свят. Да се превърне в това, което беше сега. Един жесток човек, верен на краля си и минаващ през всичко и всички, за да унищожи враговете му. Призраците на умрелите не го плашеха. Страшното беше сред живите.
Занимаваше се с мъчения. Някъде там из подземията. Молеха го. Мразеха го. Не го интересуваше. Нищо не можеше да накара окото му да трепне. Какво оставаше за сърцето му? По-скоро липсата на такова. Занимаваше се и с шпионаж. Враговете на Старк му бяха добре известни. Чуваше всичко. Знаеше всичко. Имаше свой собствен начин да научава нужното. Търсеше и намираше. Нищо не можеше да го спре. Мъж на сенките, за който някой бяха чували, а други тепърва щяха да чуят. И всички те трябваше да се страхуват от този факт. Милостта не беше неговия начин да се справя със ситуацията.
Долови стъпки. Надигна се от мястото си и придърпа черния плащ върху него. Остана загледан във вратата, докато не се отвори. Сънен мъж влезе през нея. При вида на Карлън пребледня силно и направи крачка назад. Първата мисъл на всеки бе да побегне. Случващото се тук не беше изключение, но будният имаше предимство пред тъкмо станалия от топлото легло.
От всичко на света най-много мразеше предателството. За тези хора не трябваше да има прошка. Не само на този, а и на всеки един възможен свят.
Във всеки един дом, който напуснеше, се разнасяше чувството на обреченост и тих ужас.
Някъде из Севера се разнасяше писък.