Look, you could meet someone you like during the meteor strike.

Kyroko Wyldefyre

chief of the  people of the sparrow / princess of Qarth | 28 | fc Zoe Kravitz

pseudo & pseudo ;

Някога тази шепа червен прах бе била плодороден регион, изхранвал с благата си половин Есос, сега беше само останки от подигравката на Боговете.
Кироко се взря в хоризонта, където вече нямаше само мараня и ален пясък. Малък керван с камили и коне пъплеше ситно из пясъците. Тя подпря ръка на челото си, защото разпозна веещия се флаг зад кохортата.
Рогът, дрънчащ на пояса й след миг се оказа между сухите й устни и от неговото гърло се откъсна страховит звук. От палатките наизскачаха жени и мъже, облечени в бели роби, които наизвадиха оръжия.
Когато пътниците приближиха, Кироко се успокои, като видя шепа бели мъже, предсмъртно изморени и леко въоръжени. Не харесваше хората отвъд Морето. Онази студена суша, където дъждовете живееха в пухкави облачни кули я потискаше. Беше стъпвала във Вестерос три пъти в живота си, за да знае, че не иска да го прави никога повече.
Бялата нишка от мъже и жени опаса шатрите, готова да се отбранява.
Когато мъжете приближиха, тя видя изгорелите им, обелени лица. Не идваха да покоряват, идваха за помощ. Кироко усети, че пак ще й се наложи да преплува морето и да се срещне пак с бледните, беззащитни буржоа на континентът.

10 години по-рано.

- Ще те убият, както направиха с татко..И със с Анис. - прошепна Кироко срещу огледалото, но дори оsанката на сестра й я засенчваше.
-  И какво искаш да правя? Да бягам? Не съм страхливка, Кира! - изсъска Райлийн, вадейки роклите на сестра си от кожения сандък за път. Кира не възропта.
- Няма да се омъжа за някой от онези насилници, нито ще играя по техните правила. Отказвам! - изрече тя, и лицето й почервеня, а следващите думи изригнаха от устните й като алена лава от сърцето на бурен вулкан.
- Въпрос на време е да те свалят от влас. Да затрият Раела и всичко, което мама изгради. Надеждата? Спасението. Свободата? Къде останаха? Отглеждаш чудовище под покрива си и то ще те погуби. - след това сватада заглъхна. Кироко помогна на Райлийн да разопакова  дрехите й, докато двете си мълчаха. Беше категорична, никога нямаше да приеме бракът, който сестра й искаше да й уреди.

На другата сутрин, докато племенниците й играеха около масата със закуска, Кироко побутваше парче портокал из чинията си.
- Заминавам за Червената пустиня. - обяви тя и тишината стана царица на масата.
-  Това момиче си е изгубило ума. - изпуфтя сестра й, с очи приковани към лицето й.
- Спомняш ли си за приказките на дядо за Народът на лястовиците? Хората, които го бяха научили да чете звездите, да твори лекарства, да се докосва до природата?
- Това бяха само измишльотини, с които ни приспиваше, Кироко. - отсече кралицата и се изправи, приближавайки се до сестра си.
- Ами ако не са, Райлийн? Ако всичката тази мъдрост чака да бъде открита?

b l a c k f i s h