Like a flower made of iron.

by **eris.** Нед Дек 02, 2018 12:00 am

Беше горещо лято, когато първият й плач се разнесе из стаята и първият камък по каменистия й път беше хвърлен. Елариа изглеждаше прекалено невинна в ръцете на уморената си майка, а малките й пръстчета се заплитаха в дългите й руси коси. Все още можеше да се закълне, че усеща мекотата на кичурите и аромата на бледата й кожа. Два дни по-късно Илейн Бракен издъхна, оставяйки дъщеря си в ръцете на сестра си, която умело прикриваше радостта си от трагедията. Клементина никога не прости на сестра си, че бе родила копелето на Дуран Мартел. Месеци по-късно остави новородената си племенница в ледените прегръдки на зимата, която приближаваше.
Лидерът на Братството я беше намерил полузамръзнала в мрака на нощта, но пламъците живот, които горяха бурно в сините й ириси стоплиха сърцето му и той я прибра при останките от Вала. Грижеше се за нея ден след ден и макар тя да олицетворяваше една от малките му слабости, с нея се държеше най-студено. Искаше да е сигурен, че тя ще оцелее дори след като него вече го няма.
С годините Елариа умееше да борави с меча по-добре и от повечето мъже там. Беше се превърнала в безстрашен войн, който не скланяше глава пред нищо и никого. Извънбрачната дъщеря на Мартел си беше извоювала място сред най-добрите бойци и правото да бъде равна с мъжете. Всички бяха свикнали да гледат на нея като на поредното копеле там, изоставена и сама, но все пак жива. Не я приемаха като жена в пълния смисъл на думата, а по-скоро като сестра. Или поне докато не навърши 16 години и всичко се промени.
Една от нощите, в които не можеше да заспи, гонена от мислите за баща си, чието име все още оставаше с въпросителен, един от стражите нахлу в палатката й след празненството по случай осемнадесетия й рожден ден. Беше пиян и желаеше плътта й на всяка цена. Никога не успя да заличи напълно чувството за омърсеност, което изпитваше при спомена. След кратко сборичкване, стражът удари силно главата си в камък и изгуби съзнание. Не отвори очи отново, но животът за нея беше приключил. Трябваше да напусне Вала или щеше да го последва в отвъдното. Никой нямаше да й повярва, че е инцидент. След смъртта на лидера им, новият такъв я гледаше като парче месо, вече не беше в безопасност.
Елариа оседла коня си и препускаше през цялата нощ без да обръща поглед назад. Седмица по-късно стигна до Есос под чуждо име и фалшива история за пред любопитните погледи. Представяше се под името Териса и твърдеше, че не помни коя е. Пет години по-късно анонимно писмо стигна до нея, разкривайки й парченца от разпокъсаното й минало и създаваше още въпроси, чиито отговори беше решена да открие на всяка цена.

terissa 'eris' / ellaria sand. | age: twenty three years old | the brotherhood
FC: caity lotz

by **ansya stark;** Нед Дек 02, 2018 12:02 am

Добре дошла!

Like a flower made of iron.

Like a flower made of iron.

Re: Like a flower made of iron.